![Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/8/2/otvlichaneto-na-genievra-roman-ot-xiii-v-bg-download.jpg)
Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Галина Михова
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]». Краткое содержание книги:
— За Бога — рекла тя, — ако вашето благородство и великодушие ви подтикват към това, ще ви предоставя тази възможност веднага.
— Господ ми е свидетел, бих искал вече да е така, като обещавам да не мигна, преди да съм изпитал умението на вашите нападатели да боравят с оръжие.
Сетне девойката свила надясно, за да отседне при един от своите васали. Веднага щом я видял, добрият мъж я приветствал. Помогнал й да слезе от коня и им предложил богато посрещане за нощта. На сутринта Боорт станал, облякъл си доспехите и се качил на коня заедно с девойката и нейния оръженосец. Вече на път, той попитал девойката на какво разстояние приблизително се намира замъкът на сестра й:
— На десет английски левги, сеньор — отвърнала тя. — Ще бъдем там много преди третия час, ако желаем, ала няма да можем да влезем преди настъпването на нощта, защото замъкът е обграден от всички страни освен откъм една тайна вратичка, която непрекъснато е пазена.
Докато разговаряли така, видели по пътя да се задават четирима рицари в доспехи, яздещи отлични бойни коне. Девойката ги огледала и ги разпознала. Тогава рекла на Боорт:
— Ах, сеньор, мъртва съм!
— Защо, госпожице?
— Не виждате ли първия от тези рицари? Това е сенешалът, който стои в основата на нашата война, този, за когото ви говорих. Ще ме убие, ако не ме защитавате.
— Бог ми е свидетел, госпожице, че няма да пострадате по време на тази среща, докато не пострадам самият аз! Не се страхувайте! Казвам ви най-искрено, щастлив съм да го срещна тъкмо навреме, защото преди да се разделим с него, ако е рекъл Господ и ако не загина, той ще бъде сведен до такова състояние, че повече никога няма да лишава несправедливо девойка от наследство.
Веднага след това надянал шлема си, грабнал щита и копието, които носел оръженосецът му, и се подготвил за двубой. Сенешалът, който вървял пред другите, се провикнал, щом видял девойката:
— Ха, ха, Амида! Войната свърши за вас! Сега ще дойдете в затвора на моя господар!
— Бога ми, рицарю — рекъл Боорт, — няма да стане така, защото има кой да я защитава от вас.
— Смятате ли да го сторите?
— Колкото позволят силите ми!
— Бога ми — отвърнал сенешалът, — в такъв случай ви предизвиквам.
— Аз също — казал Боорт.
35. Двубой между Боорт и сенешала на Галиде, чичото на Амида
На мига те отпуснали юздите на конете си и взаимно започнали да си нанасят силни удари по щитовете. Пробили и разцепили металните им плочи. При удара сенешалът счупил копието си, а Боорт, който го застигнал с мощна сила, го ударил толкова безмилостно, че въпреки щита и ризницата, забил желязото направо в лявото му рамо. Съборил го на земята, така че другият не можел да се надигне. Сетне Боорт си върнал обратно оръжието, което все още не било счупено, и се обърнал към един от другите трима, които се приближавали към него, без да размахват оръжие. Рицарят счупил своето и Боорт му нанесъл удар, който пробил щита му и разкъсал бримките на ризницата му. Забил копието в тялото му и го проснал мъртъв на земята. При падането оръжието му се разпръснало на парчета. Тогава извадил меча от ножницата си, за да се изправи срещу другите двама, които счупили копията си в тялото му. Засегнал единия от тях по шлема и му нанесъл такъв удар, че последният започнал да вижда звезди посред бял ден. Бил толкова зашеметен, че политнал от седлото към земята, а Боорт минал с коня през тялото и му натрошил костите. Щом четвъртият се видял сам, разбрал, че не може да му се противопостави. Така, без да се осмели да се изправи срещу него, той яхнал коня си възможно най-бързо в друга посока. На Боорт не му се занимавало да го преследва. По-скоро се отправил към сенешала, стъпил на земята и поверил коня на оръженосеца си. Сенешалът седял, тъй като бил сериозно ранен. Боорт го сграбчил за шлема, изтръгнал горната му част и заявил, че е готов да го убие, ако не се предаде. Ала другият страдал до такава степен, че не могъл да му отвърне и дума. Тогава Боорт му свалил и отдушника на шлема, както и металната шапчица. Облекчен от този товар, победеният отворил очи и забелязал Боорт с вдигнат меч, очевидно готов да му отсече главата. Ужасен, той го помолил за милост:
— Ах, благородни рицарю, за Бога, пощади ме! Не зная да съм ти пакостил толкова, че да ме погубваш!
— Няма да можеш да избягаш от смъртта, освен ако не се съгласиш да се предадеш в плен там, където те изпратя.