Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]

Тук разказът твърди, че след като яздил дълго, Маргондър стигнал до кралския двор. Бил първият час и кралят бил отишъл на лов. Когато Маргондър влязъл в главната зала, се виждало, че идва от място с тежки боеве, тъй като целият му щит бил насечен и отгоре, и отдолу, така че човек можел да провре и двата си юмрука през него. Шлемът му бил в такова състояние, че обръчът му падал до рамената, а доспехите му били покрити с кръв.

В двора всички се стекли да го посрещнат, за да чуят какво има да каже. Той слязъл от коня, попитал къде може да намери кралицата и помолил наобиколилите го да я доведат. Подчинили му се. Когато кралицата дошла, рицарят я дръпнал настрана, паднал в краката й и я помолил смирено за прошка:

— Госпожо, при вас ме изпраща ваш рицар, който ме победи.

Разказал й за битката и как се стигнало до нея.

— Ала той не пожела да ми разкрие името си, като ми каза да се обърна към вас.

— Какви са доспехите му? — попитала тя.

Той й ги описал и тя го разпознала веднага.

— Сеньор — отвърнала тя, — срещу кого мислите, че сте премерили сили?

— Не зная, госпожо, но той несъмнено беше отличен рицар.

— Да, наистина, на света няма друг като него и не е било разумно да злословите против мен в негово присъствие.

— Госпожо, кой е той?

— Че това е Ланселот от Езерото.

— Наистина ли? Бога ми, какво от това, че бях разгромен! Нямаше как да му се противопоставя. За мен е било дори голяма чест да бъда победен от такъв рицар. Господ да ме лиши от помощта си, ако съм знаел, че е той, когато съм му нанасял и най-малкия удар! Ала той самият ми каза, че Ланселот е мъртъв.