Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Галина Михова
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]». Краткое содержание книги:
Тук разказът твърди, че след като яздил дълго, Маргондър стигнал до кралския двор. Бил първият час и кралят бил отишъл на лов. Когато Маргондър влязъл в главната зала, се виждало, че идва от място с тежки боеве, тъй като целият му щит бил насечен и отгоре, и отдолу, така че човек можел да провре и двата си юмрука през него. Шлемът му бил в такова състояние, че обръчът му падал до рамената, а доспехите му били покрити с кръв.
В двора всички се стекли да го посрещнат, за да чуят какво има да каже. Той слязъл от коня, попитал къде може да намери кралицата и помолил наобиколилите го да я доведат. Подчинили му се. Когато кралицата дошла, рицарят я дръпнал настрана, паднал в краката й и я помолил смирено за прошка:
— Госпожо, при вас ме изпраща ваш рицар, който ме победи.
Разказал й за битката и как се стигнало до нея.
— Ала той не пожела да ми разкрие името си, като ми каза да се обърна към вас.
— Какви са доспехите му? — попитала тя.
Той й ги описал и тя го разпознала веднага.
— Сеньор — отвърнала тя, — срещу кого мислите, че сте премерили сили?
— Не зная, госпожо, но той несъмнено беше отличен рицар.
— Да, наистина, на света няма друг като него и не е било разумно да злословите против мен в негово присъствие.
— Госпожо, кой е той?
— Че това е Ланселот от Езерото.
— Наистина ли? Бога ми, какво от това, че бях разгромен! Нямаше как да му се противопоставя. За мен е било дори голяма чест да бъда победен от такъв рицар. Господ да ме лиши от помощта си, ако съм знаел, че е той, когато съм му нанасял и най-малкия удар! Ала той самият ми каза, че Ланселот е мъртъв.
Това разсмяло кралицата:
— Обещавам ви — рекла му тя, — в негова чест ще имате хубав затвор. Веднага щом се излекувате от раните си, ще бъдете свободен и ще можете да си тръгнете.81
Той й благодарил сърдечно. Така Маргондър останал в двора, докато оздравял. Ала преди тръгването му Мелиадук на свой ред също пристигнал и се предал на кралицата от името на нейния рицар. Разказал й как се сражавал срещу него и как Ланселот извършил чудеса пред Плесие. Кралицата го задържала при нея, защото бил добър рицар, и впоследствие извършил големи подвизи. Когато кралят се върнал от лов и научил тези новини за Ланселот, много се зарадвал и приветствал Мелиадук, като го приел сред рицарите в своя двор, защото често бил чувал да се говори за него. Преди края на седмицата последни в двора се явили Хектор и Лионел. Те разказали за турнира, което много зарадвало краля и кралицата. В присъствието на всички Хектор заявил на краля, че на земята няма рицар с храбростта на Ланселот.
— Наистина, не мисля, че по света се среща такъв добър рицар.
— Бога ми — отвърнал кралят, — зная добре, че няма и не е имало рицар, който да се сравнява с него. Ала ми дотегна да е все по пътищата, защото се страхувам силно, че някои завистници могат от подлост да му навредят.
32. Боорт и Амида, девойката, лишена от наследство
Когато Лионел пристигнал в двора, Боорт не бил там, но веднага изпратили да го повикат и двамата братя се приветствали. Лионел му предал посланието на Ланселот. Боорт отвърнал веднага потиснато, толкова голям бил срамът му:
— Без съмнение той казва самата истина, сеньор. Ако прекалено се застоя тук, няма да мога да си спечеля нито похвали, нито известност.
Без да се бави повече, той се отправил към дома си и облякъл доспехите. Когато бил напълно въоръжен, с изключение на главата и ръцете, отишъл да се сбогува с краля и кралицата, които го благословили с много любов. Що се отнася до Лионел, той останал там, тъй като трябвало да излекува раната си, нанесена му от Ланселот.
Боорт напуснал двора и се насочил по най-прекия път към земите на Гор с надеждата да срещне Ланселот. Първия ден яздил, без да попадне на приключение, което си струва да бъде разказано. Вечерта намерил подслон при един васал, който, щом разбрал, че е от двора на краля, го посрещнал много добре. На следващия ден тръгнал възможно най-рано и навлязъл в гора, наречена Ландоан. Яздил из нея до вечернята, без да срещне жива душа. По това време слънцето греело много силно, както можело да бъде около празника на Свети Йоан,82 и било твърде уморително да се язди. Заради силната жега Боорт свалил шлема си и го поверил на своя оръженосец. Ето че срещнал някаква девойка. Поздравил я, а тя го огледала внимателно. Сторил й се най-красивия рицар на света и при това много млад.
81
Повествователният мотив, при който доскорошният смъртен враг, веднъж победен, отива сам в двора на Артур, предава се в плен и разказва за своето поражение, тоест за подвига на своя победител, е залегнал в основата на рицарската етика. Тази на пръв поглед неправдоподобна ситуация показва, че в рицарската общност враговете споделят общи ценности. Затова и пленничеството в кралския двор протича като топло гостоприемство. И в това отношение Кретиен дьо Троа е пионер. Вж. по-специално последния му роман Персевал или Разказ за Граала, Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“, 2010, стихове 2314–2332.
82
Празникът на Свети Йоан се отбелязва на 24 юни и се свързва с лятното слънцестоене.