![Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/8/2/otvlichaneto-na-genievra-roman-ot-xiii-v-bg-download.jpg)
Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Галина Михова
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]». Краткое содержание книги:
— Няма да проявя и капка милост към теб — отвърнал Ланселот, — ако не ми обещаеш да изпълниш всичко, което ти заповядам.
— Обещавам.
— В такъв случай, ще дадеш рицарската си дума — заявил Ланселот, — че никога няма да атакуваш който и да било рицар на госпожа кралицата, освен ако не се защитаваш.
— Обещавам.
— Тогава ти заповядвам, уповавайки се на честната дума, която ми даде, да отидеш в двора на крал Артур и там да се предадеш на госпожа кралицата от името на този, който е неин рицар.
— Ще изпълня всичко това, както подобава — казал той, — тъй като такава е вашата воля, но за този нощ ви умолявам да останете при мен, защото вече е късно и е време за почивка.
Ланселот отвърнал, че не е възможно, тъй като го очаква още много път. Ала преди да тръгне, се осведомил за името на рицаря.
— Казвам се Мелиадук Черния. А вие, сеньор, как се казвате?
— Опишете доспехите ми в двора — отговорил Ланселот — и там ще ви кажат.
Без да се бави повече, той потеглил и яздил на бърз ход по каменистия път, докато нощта го изненадала. От дясната си страна забелязал отшелническа обител и се отправил натам. Почукал на вратата и отшелникът му отворил. Влязъл вътре, оставил коня си в двора и съблякъл бързо доспехите си. Отшелникът отишъл до ограждението, за да събере трева, с която едновременно да направи постеля на рицаря и да нахрани коня му.
27. Турнир между рицарите от Замъка на дамите и рицарите от Замъка на девиците
Тази вечер отшелникът предложил на Ланселот всичко, с което разполагал, тоест хляб и вино, единствената храна, която имал. На сутринта, още призори, той му изпял една молитва. След това Ланселот облякъл отново доспехите си, яхнал коня си и се сбогувал с отшелника. Яздил по големия горски път и стигнал до изхода към Жодебор. Именно там, на половин левга разстояние, забелязал тълпа от рицари в доспехи. В двата лагера те наброявали, според него, повече от две хиляди. Веднага разбрал, че това е турнирът, за който му споменал Маргондър, и завил в тази посока. Когато стигнал дотам, видял двата замъка, наречени съответно Замъка на дамите и Замъка на девиците. Между тях течал широк воден ръкав, носещ името Оскюр. Ланселот разглеждал дълго замъците, а после се отправил към турнира. От всяка страна имало много народ. Турнирът бил вече към края си, ездачите и конете падали без брой. Ланселот имал впечатление, че сблъсъците са особено жестоки и безпощадни и че въпреки очевидно по-малкия си брой в този момент, тези от Замъка на девиците се сражавали по-добре от своите противници. Това много го учудило, тъй като осъзнавал добре неравностойното положение на двете сили. Скоро от Замъка на девиците видял да излизат двама рицари в бели доспехи. Веднага щом се включили в турнира, тези от Замъка на дамите не могли да се противопоставят, защото двамата рицари извършвали такива подвизи, че никой, според Ланселот, не можел да се справи по-добре. Тяхното преследване продължило известно време, след което двамата другари решили да си починат малко, а това позволило на бегълците да се върнат обратно. Като подгонили досегашните си преследвачи, изтласкали ги до Замъка на девиците. Щом видели това, двамата герои се включили отново в редиците и се сражавали толкова блестящо, че накарали противниците си от Замъка на дамите да отстъпят, като ги изтласкали навътре в земите им. Тази въртележка се повторила четири пъти, ала на петия последните не се осмелили да чакат и побягнали чак до вътрешността на замъка, където и се спрели.