Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]

28. Смелостта на Ланселот

Ланселот се наслаждавал много на турнира заради двамата рицари, които високо ценял. И ето че към него се приближил млад мъж, който му казал:

— Сеньор, дамите от този замък, които са горе на бойниците, ви умоляват в името на човека, когото обичате най-много на света, да им покажете кого предпочитате, дамите или девойките, тъй като биха искали да ви видят сред другите рицари. Всички широко обсъждаха това, че се задоволявате единствено да наблюдавате турнира.

— Добре, кажете им, драги приятелю — отвърнал той, — че скоро ще могат да видят накъде са насочени предпочитанията ми.

Веднага след това младият мъж се върнал обратно, а после се появила някаква девойка, която заявила на Ланселот:

— Сеньор рицарю, дайте ми щита си.

— Поради каква причина, госпожице?

— Защото имам нужда. Ако на вас не ви служи за нищо, на мен ще ми бъде много полезен.

— За какво ще ви бъде полезен, госпожице?

— Ще го завържа за опашката на коня си и така ще го излагам на показ, когато реша, в чест на добрите рицари, които се наслаждават на турнирите, без да участват.

Тази неочаквана обида озадачила Ланселот. Той се насочил към Замъка на дамите и щом стигнал до тези, които бягали, притиснал щита до гърдите си, размахал копието си и пришпорил коня си към мястото, където му се струвало, че се сражавали най-много рицари. Нанесъл такъв удар на първия, когото срещнал, че през щита и ризницата забил оръжието си в тялото му и го повалил мъртъв на земята. Тогава извадил меча си и показал такава храброст, че сякаш било някакво чудо. Тези, които още се разбягвали, видели подвизите му. Върнали се обратно, за да му помогнат. Турнирът започнал отново, свиреп и опасен. Ланселот удрял наляво и надясно, убивал конете заедно с ездачите им, повалял всичко, което му се изпречвало и оставил зад себе си такава печална следа, че навсякъде, откъдето минел, земята се покривала с кръв. Благодарение на него тези, които били разбити, добили преднина, толкова голяма била помощта, която им оказвал. Той проявил такава енергия, че нямало рицар, когото да срещне и да не повали на земята, като увеличавал необикновените си удари до такава степен, че наблюдаващите били поразени. Когато се връщал в битката с изваден меч, често се случвало да не намери кого да удари, тъй като никой не се осмелявал повече да му се противопоставя. Това не било за чудене, защото нищо не можело да защити този, когото той поразявал с директен удар. Ланселот извършвал чудеса по такъв начин, че противниците не могли да устояват повече на ударите му и се разбягвали панически на конете си.