Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]

Тези думи на Лионел не развълнували Ланселот, убеден, че е ранил смъртоносно своя братовчед. Обливал го със сълзи, обгръщал го с нежност, но другият го уверил:

— Сеньор, знайте, че нямам рана, от която да не оздравея бързо. В замяна на това, що се отнася до моя другар Хектор, мисля, че го убихте.

— 0, не — рекъл Ланселот, — току-що разговаряхме с него.

Без да чакат повече, двамата се отправили към Хектор, когото открили в по-добро състояние, отколкото очаквали. От своя страна рицарите от Замъка на дамите дотърчали, очаровани от познанството на тримата другари. А те се метнали на конете си и се отправили към Замъка на дамите. Никога досега не била виждана подобна радост, защото всички дами, пищно облечени и нагиздени, се втурнали да посрещнат Ланселот, като се провиквали в един глас:

— Добре дошъл, най-добрият от най-добрите!

Вечерта Ланселот останал в замъка, като се радвал неописуемо на Хектор и Лионел. Те го попитали накъде се е отправил. Той им разказал как един рицар го обвинил в предателство в двора на крал Артур и че отива да се защитава в двора на крал Бодмагю, тъй като именно там трябвало да бъде раздадена справедливостта.

— Тръгвам утре на зазоряване. Що се отнася до вас — обърнал се той към Лионел, — отидете в двора на крал Артур, където ще намерите брат си Боорт. Предайте му от мен само това послание — славата на един рицар никога няма да нарасне, ако се застоява прекалено дълго време на едно и също място. Нека знае добре, че вече не го уважавам, затова че стои без причина в двора.80

Всеобщо било веселието тази нощ в Замъка на дамите. И едните, и другите празнували. Дамите танцували цяла вечер в чест на своята победа. Замъкът бил толкова ярко осветен, ме сякаш целият град горял. Излишно е да се пита дали Ланселот бил обслужван и почитан. Никой рицар по света не бил така обгрижван от дами.

На сутринта Ланселот станал и облякъл доспехите си. Благословил горещо Лионел и Хектор и те сторили същото. После продължил пътя си и яздил, без да спира чак до началото на Гор, до една много опасна гора, носеща името Сарпени. Но тук разказът спира да говори за него и се връща на Маргондър, който след поражението си отишъл в двора на крал Артур при кралица Гениевра, както бил обещал на Ланселот.