Плясъкът на крилете му [bg]

На следващия ден той крачеше в конвоя на път за палатковия лагер. Мислеше, че не е особено вероятно да го закарат дотам, защото имаше около триста бежанци, някои от тях жени и деца, и само петнайсет пазачи. Оказа се, че лагерът в Кьониц се намира по пътя за Испански Лийдс, така че му се струваше най-добре да остави граничарите да го хранят и пазят, както бе обещал разпитващият. Вероятно щеше да се измъкне, преди да стигнат дотам, или след това, ако му изглеждаше по-разумно.

Един затвор от палатки не би могъл да задържи човек, измъкнал се от Светилището — самохвална мисъл, която му се наложи да преразгледа през следващите дни. Швейцарските стражи си знаеха работата, така че може би пазачите в Кьониц също щяха да си я знаят. И все пак, нещата можеха да са и по-зле. Можеше да е мъртъв като повечето от десетината Покаятели, които двамата с Клайст бяха превели през границата, за да убият Изкупител Сантос Хол за убийството на жената и бебето на Клайст в пустошта на път за Силезия.

Малката експедиция на Хенри Мъглата, за да убие Хол, спадаше към най-лошия от четирите вида военен провал: катастрофа от самото начало. Нищо не вървеше както трябва. Още при тръгването им заваля дъжд и не спря; конете се поболяха, а също и хората. Натъкнаха се на три Изкупителски патрула, макар че само минута по-рано или по-късно биха минали незабелязани. Още преди да стигнат до лагера на Сантос Хол в Моца, бяха загубили двама души. Когато стигнаха дотам, просто влязоха в лагера, напълно способни да се слеят с хората, с които бяха прекарали по-голямата част от живота си. За нещастие, един от Покаятелите моментално бе разпознат от монах, пратен обратно в Шартр с ужасно загнояване на крака. Само да бе малко по-рано или по-късно, това би било достатъчно, за да компенсира предишната седмица на бедствия.

Минаха само през първия отбранителен вал и успяха да се измъкнат с бой, но изгубиха още четирима Покаятели. При бягството им в мрака той загуби Клайст; нямаше представа жив ли е, или мъртъв. И въпреки че се провали позорно, а и идеята поначало си беше глупава, опитът им да убият Сантос Хол бе добре планиран от двама души, които знаеха какво правят. Никой не би могъл да предвиди ужасяващо лошия им късмет, нито пък честотата му. Хвърлиха монета дванайсет пъти, и дванайсет пъти се падна тура. Хенри Мъглата разполагаше с предостатъчно време да обмисли къде е сбъркал в планирането и осъществяването на атаката и бе напълно готов да се учи от грешките си. Но доколкото можеше да прецени, не бе допуснал такива, освен че изобщо тръгна на тази мисия.

След няколко дни поредицата от беди го изостави и една буря му помогна да се измъкне точно преди колоната да стигне Кьониц. След седмица отново беше в Испански Лийдс, усвоил важен урок — макар и да не бе сигурен точно какъв. Може би никога да не прави нищо.