Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме [bg]

После мама отиде до пощата и там я чакали пет писма от Джони. Последното беше от понеделник. Той бил добре, всичко в лагера било наред, било много готино да играят бейзбол и така нататък. Не мисля, че никое от тези писма имаше повече от един абзац, пък и по същество повтаряха едно и също, но това нямаше значение. Бяха вест от брат ми. Сега мама можеше да престане да се тревожи за него.

На вечеря празнувахме. Майка ми обяви днешния ден за Национален празник на добрите новини. Доведе и госпожа Несбит, за да се присъедини към празника ни. Стопли една консерва с пилешко и ни я сервира с юфка и различни зеленчуци. Дори имахме и десерт -консервирани праскови. А съседката ни подари бутилка с ябълков сок.

Навън стана по-студено, затова след вечерята се преместихме в слънчевата стая и разпалихме печката. Нe беше много силен огън, но все пак достатъчен, за да прогони студа. Мама запали две свещи, а освен тях, ни светеха газената лампа и отблясъците от печката.

Прекарахме приятно вечерта, докато отпивахме от ябълковия сок (мисля, че мама се преструваше, че е вино) и си разказвахме разни истории. Госпожа Несбит ни сподели, че положението й напомняло за Голямата депресия от началото на трийсетте години и за Втората световна война, като изтъкна какво било по-различно сега и какво - същото. Господин Несбит служил през войната на подводница и тя ни описа какво и е разказвал той за живота си.

Хортън през цялото време дремеше в скута на някой от нас. Понякога прескачаше от един на друг, докато накрая се установи за по-дълго в скута на Мат. Предполагам, че той най-много му напомня за Джони.

Сега се чувствам много по-добре. След ден като днешния ме обзема надеждата, че ще се справим с всичко, че ако се обичаме един друг и се трудим достатъчно, ще преживеем всякакви изпитания.