Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме [bg]

Но знаех също, че ако с Джони му гостуваме в Спрингфийлд за целия месец август, това ще спести на мама много от нашите хранителни запаси тук, примерно за шейсет вечери, да не говорим за закуските и обедите. Понякога се питам дали, когато ме гледа, мама не вижда вместо мен консервена кутия с моркови.

Знаех, че беше налудничаво да си мисля, че в Спрингфийлд ще е нещо като райска градина, отпреди катастрофата с Луната. Сигурно условията там ще са същите като при нас. Вероятно татко се е досетил какво е положението тук и ако в Спрингфийлд всичко беше наред, щеше да предложи тримата да отидем да живеем с него. Можеше да покани и мама, въпреки че това сигурно нямаше да се хареса на Лиза.

Разбирах колко е изплашена Лиза сега, когато чака бебе в един толкова объркан свят. Иска ми се, когато аз съм бременна, мама да е край мен.

Разбира се, ако сега съм, мама ще ме убие.

Като заговорих за това, че не съм бременна, си спомних, че от седмици не бях виждала Дан, по-точно - откакто престанах да ходя до езерото. Знаех, че е невъзможно да му позвъня, защото телефоните не работеха, пък беше неудобно да го потърся у тях. Но нали той знаеше къде живея, така че можеше да дойде у нас. Не можех да си обясня защо ме пренебрегваше. Дори и Питър се отбиваше понякога, макар и само за да ни разкаже за още десетки нови начини за измиране на хората.

Чудех се докъде е стигнала Сами и как татко и Лиза ще се снабдят с бензин за пътуването. Кой знае, може пък условията на юг или на запад да са по-добри. Може би и ние трябва да заминем. Не виждах какво му беше хубавото на това, да оставаме тук.

Вечерта Мат се прибра от поредния си трудов ден, посветен на сеченето на дърва за огрев. Показа ми бицепсите си. Гледката, честно казано, беше тъжна. Мускулите му още си оставаха внушителни, но толкова беше отслабнал. Сякаш цялата му сила се беше концентрирала само в ръцете му, от лактите до раменете. Той ми каза, че при сеченето на дървета много използвал и краката си и че като се изключи гладът, никога в живота си не се е чувствал толкова силен.

Радвам се, че поне един от нас се чувства силен, защото това със сигурност не съм аз.

Може би татко ще ни донесе храна от Спрингфийлд.

Може би наистина Дядо Коледа съществува.