Само един поглед [bg]

Майк беше на волана. Азиатецът имаше около минута аванс пред тях, но хубавото при тези пътища в предградията с еднопосочни разклонения, лъкатушни извивки и гористи парнели е, че в крайна сметка водят в една основна посока.

В тази част на Хо-хо-къс всички пътища водят към Холивуд Авеню.

Шарлейн разкри картинката пред Майк колкото се може по-експедитивно. Той я слушаше, без да я прекъсва. В разказа й имаше неясноти, които той сигурно вече бе отбелязал, но засега поне не й зададе никакъв въпрос.

Гледайки го в профил, тя се върна в мислите си към времето и мястото, където се бяха запознали. Шарлейн беше първокурсничка в университета „Вандербилт“. В Нашвил недалеч от кампуса имаше парк с имитация на атинския Партенон, построен за изложението през 1897, за да знаят хората как е изглеждал този мраморен храм. Та в един топъл есенен ден, едва навършила осемнайсет години, тя седеше там и размишляваше за живота в древна Гърция, когато глас зад нея каза: „Не е този начинът, нали?“ Това беше Майк, дяволски хубав и с ръце в джобовете, той непринудено я въвлече в разговор за древногръцките философи. Оттогава Шарлейн не бе обичала друг мъж. Години наред за годишнините от запознанството си ходеха до псевдо-Партенона. Тази година за първи път пропуснаха.

— Ето го — каза Майк.

Фордът Уиндстар се движеше по Холивуд Авеню към път №17. Грейс за поредно се свърза с операторката на телефон 911. Пролича си, че сега тя я взима вече на сериозно, защото каза с напрегнат глас:

— Загубихме радио контакт с офицера на място.

— Обектът се движи по Холивуд Авеню към път номер седемнайсет — изстреля Шарлот. — Кара Форд Уиндстар.

— Регистрационен номер?

— Не мога да го видя.

— Имаме полицейски постове и в двете посоки. Можете да преустановите проследяването.