Градината на Рама [bg]

Когато стъпиха на пътеката, Никол и дъщерите й чуха в шлемофоните си глас:

— Вашето метро се намира на второ ниво. Качете се на ескалатора вдясно. Отпътуване след четири минути.

Кати любопитно въртеше глава във всички посоки, за да огледа добре транспортния център. Виждаха се някакви приспособления за товаро-разтоварна дейност, коли, които чакаха да поемат пътници към вътрешността на машинния модул, светлини, ескалатори и перони. Но всичко беше неподвижно. Нямаше роботи и никакви живи същества.

— Какво ли ще стане — обърна се Кати към майка си и сестра си, — ако откажем да се качим? — Тя спря в центъра на станцията. — Тогава цялата ви програма ще отиде на вятъра — извика към високия таван.

— Хайде, Кати — изрече нетърпеливо Никол, — нали току-що опитахме всичко това в лабораторията.

Кати тръгна отново.

— Но аз искам да видим нещо различно — оплака се тя. — Зная, че това място невинаги е толкова пусто. Защо ни държат изолирани? Като че ли сме заразни.

— Вашето метро заминава след две минути — изрече безтелесният глас. — Второ ниво вдясно.

— Странно, роботите и контрольорите могат да общуват с всеки вид на собствения му език — отбеляза Симон, когато стигнаха до техния ескалатор.

— Да, странно е — отвърна Кати. — Ще ми се поне един-единствен път Онзи или Онова, което управлява това нещо, да направи грешка. Всичко минава толкова гладко. Например искам да ги чуя да се обръщат към нас на езика на птицеподобните.

Изкачиха се до второ ниво и ескалаторът бавно продължи по перона около четиридесет метра, преди да стигнат до едно прозрачно возило, оформено като куршум, с размерите на изключително голям земен автомобил. Както обикновено то беше паркирано отляво на медианата. На перона имаше всичко на всичко четири успоредни релси, по две от всяка страна на медианата. Засега останалите три бяха свободни.

Никол се извърна и огледа транспортния център. На шестдесет градуса от тях по кръга се намираше идентична метростанция. Оттам влаковете отиваха към административния модул. Симон наблюдаваше майка си и накрая запита:

— Ходила ли си някога там?

— Не — отвърна Никол, — но съм сигурна, че е доста интересно. Баща ти твърди, че отблизо изглежда направо фантастично.

Ричард просто трябваше да го изследва — помисли си Никол, като си припомни оная нощ преди около година, когато нейният съпруг се отправи на автостоп към административния модул. Никол потрепери. Беше излязла заедно с него в преддверието на апартамента и се опитваше да го разубеди, докато той си обличаше космонавтския костюм. Беше измислил начин да измами входния монитор (на следващия ден той беше подменен с нова, съвършено подсигурена система) и не се стърпя да не направи една „разходка“ без надзор.