Градината на Рама [bg]

2.

Празненството по случай поредното събиране на семейството премина с голям успех. Бенджи гушна любимата си Симон веднага щом тя влезе в апартамента. Минута по-късно Кати беше притиснала Патрик към пода.

— Виждаш ли — каза тя, — все още мога да те надвивам.

— Но не толкова лесно — отвърна Патрик, — ставам все по-силен. По-добре внимавай.

Никол успя да прегърне Ричард и Майкъл, преди малката Ели да се завтече и да скочи в ръцете й. Беше вечер, два часа след вечерята по двадесет и четиричасовия цикъл, използван от семейството. Ели беше готова за лягане, когато майка й и сестрите й пристигнаха. Малкото момиче се прибра в своята стая, след като с гордост беше показало на Никол, че вече може да прочете „котка“, „куче“ и „момче“.

Възрастните разрешиха на Патрик да остане с тях, докато напълно се изтощи. После Майкъл го отнесе в леглото, а Никол го зави.

— Радвам се, че се върна, мамо — каза той. — Много ми беше мъчно за теб.

— И ти ми липсваше — отвърна Никол. — Мисля, че вече няма да отсъствам толкова дълго.

— Надявам се — рече шестгодишното момче. — Харесва ми да си тук.

Към един часа всички бяха заспали, с изключение на Никол. Тя не беше изморена. В края на краищата, нали току-що бе приключила един петседмичен сън. Въртя се в леглото до Ричард близо половин час и накрая реши да се поразходи.

Апартаментът беше без прозорци, но малкото преддверие встрани от входа имаше външен прозорец, който разкриваше вълнуващ изглед към другите два върха на пресечната точка на орбитите. Никол влезе в преддверието, облече космонавтския костюм и застана пред външната врата. Тя не се отвори. Никол се усмихна наум. Кати май е права. Може би сме само едни затворници. От самото начало на престоя им тук стана ясно, че външната врата периодично се заключва. Орелът беше обяснил, че това е „необходимо“, за да не видят неща, които „не биха могли да разберат“.

Никол се взря навън през прозореца. В този момент една совалка, подобна на онази, която преди тринадесет месеца ги беше докарала до Пресечната точка, се приближаваше до транспортния център на жилищния модул. Какви ли същества носиш — помисли си Никол. — Дали и те са изумени, както бяхме ние при нашето пристигане?