Градината на Рама [bg]

— Тази сутрин искам палачинки — съобщи Кати в кухнята.

— И аз, и аз — добави Патрик.

— Какви палачинки? — пропя монотонно гласът. — В паметта разполагаме с четири вида. Има с черно брашно, с маслено тесто…

— С маслено тесто — прекъсна го Кати, — общо три — хвърли поглед към брат си. — Я по-добре четири.

— С маслен или с кленов сироп — извика Патрик.

— Четири палачинки с масленокленов сироп — изрече гласът. — Това ли е всичко?

— Един ябълков и един портокалов сок — отвърна Кати след кратко съвещание с Патрик.

— Шест минути и осем секунди — обяви гласът.

Когато храната беше готова, семейството се събра около кръглата маса в кухнята. Най-малките деца разказаха на Никол какво са правили по време на отсъствието й. Патрик беше изключително горд с новия си личен рекорд на петдесет метра спринт, поставен в гимнастическата зала. Бенджи усърдно изброи до десет и всички изръкопляскаха. Тъкмо бяха привършили със закуската и разчистваха масата от съдовете, когато се чу входният звънец.

Възрастните се спогледаха и Ричард се приближи до контролната конзола, където включи видеомонитора. Пред вратата стоеше Орелът.

— Надявам се, че не е за някой пореден тест — изрече непринудено Патрик.

— Не… не, не вярвам — отвърна Никол, докато отиваше към входа. — Вероятно идва да ни съобщи резултатите от последните експерименти.

Преди да отвори вратата, Никол си пое дълбоко дъх. Всеки път, когато срещаше Орела, адреналинът й се покачваше. Защо се получаваше така? Нима я плашеше с грандиозното си познание? Или с властта му над тях? Или просто с невероятния факт, че съществува?

Орелът я поздрави с нещо като усмивка (беше го разбрала с времето).

— Мога ли да вляза? — запита любезно. — Бих желал да разговарям с вас, с вашия съпруг и с господин О’Туул.

Както винаги Никол го гледаше втренчено. Той (или то, проблесна за миг в съзнанието й) беше висок, може би два метра и четвърт, а от врата надолу беше оформен като човек. Ръцете и тялото му обаче бяха покрити с нагъсто подредени, катраненочерни пера. Изключение правеха четирите пръста на всяка ръка, които бяха млечнобели и без оперение. От кръста надолу тялото на Орела беше с цвят на човешка плът, но от лъскавината на външния слой се разбираше, че не е правен никакъв опит да се имитира истинска човешка кожа. Липсваха окосмяване, видими стави и полови органи. Стъпалата му бяха без пръсти. Когато Орелът се движеше, в областта на коленете се образуваха гънки, но когато стоеше на място, те изчезваха.

Лицето на Орела хипнотизираше. Главата му беше прекалено едра, от двете страни на изпъкналата човка със сивкав цвят бяха разположени пепелявосиви очи. Когато говореше, човката се отваряше и съвършеният английски се лееше от някакъв електронен ларинкс, разположен дълбоко в гърлото. Перата по темето му бяха бели и рязко контрастираха с тъмносивия оттенък на лицето, врата и гърба. Оперението на лицето му беше рядко, на снопчета.