Градината на Рама [bg]

— И сега какво ще стане? — запита напрегнато Патрик, когато совалката отклони своя ход и се отправи към един от върховете на триъгълника.

Никол вдигна Патрик на ръце и го прегърна.

— Не зная, скъпи — отвърна нежно на сина си. — Ще чакаме и ще видим.

Бенджи стоеше напълно вцепенен. Беше прекарал часове наред втренчен в осветения триъгълник в Космоса. Преди това Симон на няколко пъти бе стояла край него и го бе държала за ръката. Сега, когато совалката най-сетне се доближи до едно от кълбата, тя почувства как мускулите му се напрягат.

— Не се тревожи, Бенджи — успокои го, — всичко ще бъде наред.

Совалката навлезе в тесен коридор, прорязващ кълбото и спря край транспортния център. Семейството внимателно слезе от нея. Носеха целия багаж със себе си, а също и компютъра на Ричард. Веднага след това совалката отпътува, като с мигновеното си изчезване притесни дори възрастните. След по-малко от минута чуха първия безтелесен глас.

— Добре дошли — липсваше всякаква интонация. — Пристигнахте в жилищния модул. Продължете право напред и застанете пред сивата стена.

— Откъде се чу това? — запита Кати. Гласът й издаде страха, който изпитваха всички.

— Отвсякъде — отвърна Ричард. — Над нас, около нас, под нас.

Всички взеха да оглеждат стените и тавана.

— Но откъде знае английски? — полюбопитства Симон. — Нима тук има и други хора?

Ричард се разсмя напрегнато.

— Малко е невероятно — отвърна. — По-скоро това място по някакъв начин е поддържало връзка с Рама и има съвършен езиков алгоритъм. Чудя се…

— Моля, движете се напред — прекъсна ги гласът. — Вие сте в транспортен център. Превозното средство, което ще ви отведе във вашия отсек от модула, ви очаква на по-долно ниво.

Отне им няколко минути да стигнат до сивата стена. Децата никога досега не бяха изпитвали некомпенсирана безтегловност. Кати и Патрик отскачаха от платформата, премятаха се във въздуха и правеха кълбета. Бенджи, който ги наблюдаваше как се забавляват, се опита да имитира техните лудории. За нещастие, не можеше да съобрази как да използва тавана и стените, за да се върне на платформата. Симон го върна на пода, след като той вече напълно беше загубил ориентация.

Когато цялото семейство се строи пред стената заедно с багажа, в нея се отвори широка врата и те се озоваха в малка стая. На една пейка прилежно бяха подредени прилепващите към тялото костюми, а също така шлемове и обувки за всекиго от семейството.

— В транспортния център и в повечето общи помещения тук, в Орбиталния възел, липсва атмосфера, подходяща за вас — изрече съвършено монотонно гласът. — Ще трябва да носите това облекло винаги, когато се намирате извън апартамента си.

Щом всички се облякоха, в отсрещната част на стаята се отвори друга врата и те проникнаха в главния коридор на транспортния център за жилищния модул. Станцията беше абсолютно еднаква с тази, която щяха да видят по-късно в машинния модул. Никол и цялото семейство се спуснаха две нива по-надолу, според указанията на гласа, а после продължиха по кръговата обиколна алея към мястото, където ги очакваше техният „автобус“. Затвореното возило беше удобно и светло, но през единия час, който прекараха в пътуване из лабиринта от галерии, не успяха да видят нищо отвън. Най-накрая автобусът спря и горната му част се отвори.