Градината на Рама [bg]

— Тръгнете по коридора вляво — друг, но подобен на първия глас ги напъти веднага щом осмината стъпиха на металния под. — След четиристотин метра коридорът се раздвоява. Завийте вдясно. Спрете пред третия квадратен знак. Това е вратата за вашия апартамент.

Патрик се втурна по един от коридорите.

— Тук не е вашият коридор — беше оповестил гласът без раздразнение. — Върнете се на платформата и завийте по следващия коридор вляво.

По пътя между платформата и апартамента също нямаше кой знае какво да се види. През следващите месеци щяха да го изминават многократно — или към залата за упражнения, или от време на време за тестове в машинния модул, но пак нямаше да видят нищо, освен стени, тавани и квадратни знаци, за които вече знаеха, че представляват врати. Очевидно мястото внимателно се контролираше. Още в началото Никол и Ричард бяха почти сигурни, че повечето апартаменти в тяхната зона са заети от някой или нещо, но никога не успяха да срещнат някого от другите по коридора.

След като откриха вратата и влязоха в преддверието на апартамента, Никол и семейството свалиха специалното облекло и го подредиха в шкафовете, поставени за тази цел. Децата се редуваха да гледат през прозореца към другите два модула, докато чакаха да се отвори вътрешната врата. Няколко минути по-късно зърнаха новия си дом за първи път.

Всички бяха поразени. В сравнение с относително примитивните условия, при които бяха живели на Рама, апартаментът тук, на Пресечната точка, беше същински рай. Всяко от децата си имаше стая. Майкъл разполагаше с личен апартамент, който се намираше в единия край, а спалнята на Ричард и Никол, обзаведена с легло с кралски размери, се намираше в противоположния край на апартамента, встрани от входното антре. Имаше общо четири бани плюс кухня, трапезария и дори стая за игри за децата. Мебелировката във всяко помещение беше удивително подходяща и подбрана с вкус. Самият апартамент беше разположен върху повече от четиристотин квадратни метра площ. Дори възрастните бяха слисани.