Градината на Рама [bg]

Никол отвърна на целувката, не скри нищо, остави се да му каже, че е негова. Но той се отдръпна. Нейният единствен принц се беше намръщил. Посочи лицето й. Сетне бавно запристъпя назад и напусна стаята.

Тъкмо когато се разплака, един далечен и натрапчив звук прекъсна съня й. Някъде се отвори врата, в стаята светнаха лампи. Никол примигна, после отново затвори очи, за да се предпази от светлината. Сложният комплект свръхтънки, наподобяващи пластмаса жички, прикрепени към тялото й, автоматично се навиха обратно в ролките от двете страни на платнения матрак, на който спеше.

Никол се разсъни много бавно. Сънят беше изключително ярък. Мъката, която изпитваше, не изчезна така бързо, както сънят. Опита се да отпъди отчаянието като си напомни, че нищо от това, което беше сънувала, не е истина.

— Да не се готвиш да лежиш тук цяла вечност? — надвеси се над нея дъщеря й Кати, която беше спала от лявата й страна и вече бе станала.

Никол се усмихна.

— Не, но признавам, че съм малко замаяна. Тъкмо сънувах нещо… Колко дълго спахме този път?

— Пет седмици без един ден — отвърна Симон. По-голямата й дъщеря беше седнала от другата й страна и небрежно оправяше дългата си коса, която се беше сплъстила по време на теста.

Никол погледна часовника си, увери се, че Симон има право и също седна. Прозя се.

— Как сте? — попита двете момичета.

— Изпълнени с енергия — отвърна усмихнато единадесетгодишната Кати. — Иска ми се да тичам, да скачам и да се боря с Патрик… Надявам се, че това беше последното ни дълго спане.

— Орелът каза така — отвърна Никол. — Този път може би ще получат достатъчно данни — тя се усмихна. — Орелът казва, че ние, жените, сме по-трудни за разбиране — поради необузданите месечни вариации в хормоните ни.

Никол седна в леглото, протегна се и целуна Кати. После се отпусна назад и прегърна Симон. Макар все още да не беше навършила четиринадесет, на ръст Симон беше почти колкото Никол — поразителна млада жена с тъмнокафяво лице и нежни, чувствени очи. Симон винаги изглеждаше спокойна и ведра, пълна противоположност на подвижната и вечно нетърпелива Кати.

Защо Ели не беше при нас за този тест? — запита леко раздразнено Кати. — И тя е момиче, но на нея като че ли никога не й се налага да прави нищо.

Никол обгърна раменете на Кати и трите се отправиха към вратата.

— Тя е само на четири години, Кати, и според Орела е твърде малка, за да получат от нея съществените данни, от които все още се нуждаят.

В малкото осветено антре пред стаята, където бяха прекарали последните пет седмици, те си облякоха прилепващите по тялото костюми, сложиха прозрачните шлемове и обуха обувките, които прикрепяха краката им към пода. Преди да задейства външната врата на отделението, Никол внимателно провери двете момичета. Но тази проверка не бе необходима, защото вратата нямаше да се отвори, ако някоя от тях не беше подготвена за промяната в околната среда.