Градината на Рама [bg]

В тази лаборатория трите жени бяха преминали заедно през три различни теста; бяха тук от доста време, но никоя от тях не беше видяла някаква форма на живот или разум, освен дузината механични чуждоземци, които очевидно отговаряха за тях. Нарекоха ги „роботи-кубчета“, защото, с изключение на цилиндричните „стъпала“, които им позволяваха да се плъзгат по пода, съществата бяха направени изцяло от масивни правоъгълни парчета, подобни на кубчетата, с които си играеха земните деца.

— Според вас защо никога не виждаме другите? — запита Кати. — Искам да кажа тук, при нас. Зърваме ги за миг в метрото и толкоз. Знаем, че има и други, не сме единствените, които се подлагат на тестове.

— Това помещение е много внимателно програмирано — отвърна майка й. — Очевидно не е предвидено да се срещаме с другите, освен при разминаване.

— Но защо? Орелът би трябвало… — настоя Кати.

— Извинявай — прекъсна я Симон, — но мисля, че Големият куб идва да ни види.

Най-големият от кубовидните роботи обикновено се намираше в квадратната контролна зона в центъра на помещението и проследяваше на монитора всички експерименти, които течаха в момента. Сега той се придвижваше към тях по една от пътеките, които образуваха нещо като мрежа върху пода на помещението.

Кати тръгна към следващия бокс, отстоящ на около двадесетина метра. От монитора на външната му стена можеше да се разбере, че вътре протича експеримент. Най-неочаквано тя удари с ръка по метала.

— Кати! — извика Никол.

— Веднага спри! — Гласът долетя от Големия куб почти едновременно с Никол. Роботът се намираше на около петдесет метра и приближаваше много бързо. — Не бива да правиш това — изрече на съвършен английски.

— И какво ще ми направиш? — запита предизвикателно Кати, когато Големият куб с цялата си метална маса отмина Никол и Симон и се отправи към по-малкото момиче. Никол хукна да предпази дъщеря си.

— Сега трябва да си тръгвате — изрече Големият куб, надвесен над Никол и Кати. — Вашите изпитания приключиха. Изходът е там, където примигват светлините.

Никол здраво хвана Кати за ръка и я дръпна към изхода. Момичето с неохота последва майка си.

— Но какво ще ни направят — заинати се Кати, — ако решим да останем тук, докато завърши и друг експеримент? Кой знае? Може пък там вътре да е някой от нашите октопаяци? Защо никога не ни се позволява да срещнем някого от другите?

— Орелът ти обясни неколкократно — отвърна Никол. В гласа й се долавяха следи от гняв. — На този етап ще ни бъде позволено само да зърнем други същества, но без никакъв друг контакт. Нали и баща ти много пъти задава този въпрос, а Орелът винаги отговаря, че ще разберем след време… Ще ми се да не си толкова невъздържана, млада госпожице.

— Прилича ми на затвор — оплака се Кати. — Тук свободата ни е ограничена. И никога не ни се отговаря на важните въпроси.