![Градината на Рама [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/8/2/gradinata-na-rama-bg-download.jpg)
Градината на Рама [bg]
- Автор: Ли Джентри, Кларк Артур Чарльз
- Серия: Рама (bg) #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Калпазанов
- ISBN: 954-17-00
- Переводчик: Надежда Гаврилова
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Градината на Рама [bg]». Краткое содержание книги:
— Паркирано е на леда — добави Кати, докато сваляше дебелото яке и ръкавиците.
— Откъде знаете, че е нашето? — запита Майкъл. Беше влязъл в стаята миг след Ричард и Кати.
— Има осем места и място за торбите — отвърна десетгодишната ми дъщеря. — За кой друг може да бъде?
— Кого — поправих я механично, опитвайки се да осмисля най-новата информация. Чувствах се така, сякаш в продължение на четири последователни дни съм пила като смок.
— Видя ли някой октопаяк? — запита Патрик.
— Ок-то-па-як — повтори внимателно Бенджи.
— Не — отвърна Кати, — но видяхме четири гигантски самолета, съвършено плоски, с големи крила. Прелетяха над главите ни. Идваха от юг. Ние мислим, че плоските самолети прекарват октопаяците, нали тате?
Ричард кимна. Поех дълбоко дъх.
— Добре тогава — казах. — Събирайте се, всички. Да вървим. Най-напред изнесете торбите. Ричард, Майкъл и аз ще се върнем за компютъра.
Час по-късно всички се намирахме в превозното средство. За последен път бяхме изкачили стъпалата, извеждащи навън от нашата пещера. Ричард натисна едно мигащо червено копче и рамианският ни хеликоптер (кръстих го така, защото се издигна право нагоре, а не защото имаше перка) литна над повърхността.
През първите пет минути се носехме бавно и перпендикулярно на земята. След като се приближихме към оста на въртене на Рама, където нямаше гравитация и почти отсъстваше атмосфера, нашето возило се зарея на място две или три минути, докато промени външната си конфигурация.
Пред нас се откри внушителна и последна картина към Рама. На много километри под нас, нашият островен дом не беше нищо повече от малка сиво-кафеникава кръпка посред замръзналото море, което обикаляше гигантския цилиндър. Виждах южните хорни по-ясно от всякога. Тези удивителни, източени образувания, подкрепяни от масивни летящи подпори, незначително по-големи от малък земен град, сочеха до едно на север.
Почувствах странно вълнение, когато взехме да се отдалечаваме. В края на краищата Рама беше наш дом в продължение на тринадесет години. Тук бях родила пет деца. Самата аз бях съзряла и може би най-накрая се бях превърнала в онази личност, която винаги съм искала да бъда.
Времето за размисъл върху миналото беше прекалено малко. Щом приключи промяната във външната си конфигурация, нашето возило изсвистя по протежение на оста на въртене в посока към северната главина за не повече от няколко минути. След по-малко от час всички се намирахме в безопасност на тази совалка. Бяхме напуснали Рама. Знаех, че никога няма да се завърнем. Докато совалката се отдалечаваше от междинната станция, избърсах сълзите от очите си.
Пресечната точка на орбитите
1.
Никол танцуваше валс. Партньор й беше Хенри. Бяха млади и много влюбени. Красивата музика изпълваше балната зала, където се въртяха в такт около двадесетина двойки. Никол беше поразителна в дългата бяла рокля. Очите на Хенри бяха приковани в нейните. Държеше я здраво през кръста, но тя се чувстваше някак си напълно свободна.
Баща й беше сред хората, които заобикаляха дансинга. Стоеше облегнат на масивна колона, която се извисяваше на почти двадесет стъпки до куполообразния таван. Той помаха и се усмихна, когато Никол премина край него в прегръдките на своя принц.
Валсът сякаш нямаше край. Когато най-после свърши, Хенри хвана Никол за ръцете. Каза й, че има да я пита нещо много важно. Точно в този миг баща й я докосна по рамото.
— Никол — прошепна той. — Трябва да тръгваме. Много е късно.
Никол направи реверанс на принца. Хенри отказваше да я пусне.
— Утре… Ще говорим утре — отправи й въздушна целувка, докато тя напускаше дансинга.
Когато Никол излезе навън, слънцето преваляше. Седанът на баща й ги очакваше. Няколко мига по-късно, когато се носеха по магистралата край Лоара, тя вече беше облечена в джинси и блуза. Сега Никол беше по-млада, може би на четиринадесет, а баща й караше по-бързо от обичайното.
— Не трябва да закъсняваме. Празникът ще започне в осем часа — каза той.
Пред тях се появи замъкът Шато Д’Усе, облян в светлини. С множеството си кули и шпилове той беше вдъхновил автора на оригиналната приказка за спящата красавица. Намираше се само на няколко километра от Бовоа, надолу по реката. Беше едно от любимите места на баща й.