Рейн-сан: Гробище за спомени [bg]

Отидох в недалечния парк „Хибия“, седнах на една пейка под дърветата и отворих плика. Фукумото живеел в Дененчофу, скъпо гористо предградие с еднофамилни къщи в югозападната част на града, извън околовръстната линия „Яманоте“. Щабът на Гокумацу-гуми се намирал в Шинджуку и той най-вероятно прекарваше там доста време, обаче идеята за нападение срещу твърдина на якудза ми се стори малко кофти, затова изобщо не я обмислих. Синдикатът контролирал проституцията в Шинджуку, чрез свой корейски клон държал повечето зали за пачинко в Токио и имал дялове от различни нощни клубове. Освен това се занимавал с лихварство, изнудване, саботаж на законни стачки и наркотрафик. Фукумото имал лични инвестиции в няколко мъжки клуба. Само че мисълта да се добера до него в някой от тях ми приличаше на игра на „тука има, тука няма“ с малка вероятност за успех.

Намръщих се. Тези материали бяха събрани от аналитик, не от разузнавач. Макгроу се ебаваше с мен.

После дълбоко си поех дъх. Тези страници трябваше да имат и друг прочит. Макгроу сигурно отдавна беше искал смъртта на Озава и досието на покойния сомукайчо отразяваше това желание. Никой обаче не подготвяше удар срещу Фукумото и Макгроу беше бързал, затова папката не съдържаше по-конкретна информация.

Добре де. Поне разполагах с домашния му адрес. Можех да мина оттам. Що се отнася до разработката на подходяща тактика, нищо не може да се сравнява със запознаването с реалния терен.

Оставих сака си в шкафче на метростанция „Токио“ и потеглих за Дененчофу. Лесно открих дома на Фукумото — най-внушителната къща в и без това богаташкия квартал, лъскава и модерна. Босът на Гокумацу-гуми явно я беше избрал не само заради вида й, но и заради сигурността, която му гарантираше — триетажна постройка, разположена в ъглов парцел с висока метална ограда. Входът се охраняваше от външен портал. Отстрани имаше аналогично оградена кучешка алея. Не ме изненада фактът, че двуместният гараж с вертикална врата е затворен. Замислих се как да проникна вътре. Лесно можех да се изкатеря по оградата, обаче трябваше да допусна, че от отсрещната страна са взети допълнителни предохранителни мерки. Щеше да е жалко да я прекатеря само за да скоча в леговище на ротвайлери. Можех да причакам Фукумото отвън, когато се прибираше или излизаше, само че едва ли щях да постигна нещо — вратата на гаража му позволяваше да влиза и излиза, без да си показва носа на открито. Той явно не беше лесна мишена като Озава, а човек, който знае, че има сериозни врагове, и разбира, че домът му е потенциално уязвим, проявява още по-голяма предпазливост.