Игри за милиарди [bg]

Джак можеше да го придружи или не. Изборът бе негов. За Уолтърс това не беше от значение.

— Каза, че имаш запис, от който личи, че Пери се е канел да извърши престъпление. Правилно ли съм чул? — попита Джак и погледна Уолтърс навъсено.

— Да. Той и финансистът му Белтън.

— Какво престъпление?

— Склоняване към извършване на няколко тежки нарушения на законите за ценните книжа. Един от нашите корпоративни адвокати чу записите и смята, че за такива деяния се лежи в затвор. И ако са разговаряли от два различни щата, можем да говорим за федерален опит за измама.

— Откъде взе тези записи?

— Не е твоя работа — тросна се Уолтърс и изсумтя доволно, без да крие радостта си. Обичаше да контролира нещата изцяло. — Ти сам го каза. Нали сме партньори? Няма нужда да ти казвам каквото и да било.

— Законно ли е?

— На кого му пука?

— Значи не е.

— И какво?

— Пак ли е дело на онези приятелчета от охранителната фирма?

— Да кажем просто, че съм получил много дискредитиращ запис. Смятам да го използвам. Арван смята, че е открил начин да те заобиколи, но аз няма да го допусна.

— Мич, това не ми харесва.

— Ще ме разплачеш.

— Смяташ да го шантажираш — отбеляза Джак и поклати глава.

— Да кажем, че го спасявам от самия него. Така гледам на нещата.

— Ще трябва да го обясниш.

— Смята да извърши противозаконен акт. Всъщност няколко. Като добър самарянин аз ще му попреча да направи лош избор.

— Колко благородно…

— Благодаря.

— Предполагам, че не мога да те спра.

— Браво. Позна. Можеш да дойдеш с мен, за да ме подкрепиш, или можеш да изчезнеш, все едно.

Джак тръгна с него, изпълнен с безпокойство.