Московският клуб (Къртица 3) [bg]

Автор: Файндер Джозеф
Год: 1994
Язык: болгарский
Год: Горекс Прес. Интерпринт
ISBN: 954-616-002-4
Переводчик: Йорданка Пенкова
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Московският клуб (Къртица 3) [bg]». Краткое содержание книги:

„Спиращо сърцето напрежение… Глобално преследване а ла Лъдлъм… Един добър герой, който се помни…“ Ерик Б. Лъстбедър, автор на бестселърите „Бяла нинджа“ и „Ангелски очи“
„Московският клуб е реалистичен и мъдър и тревожен като нощ с тайните служби“. Джъстин Скот, автор на бестселърите „Корабен убиец“ и „Деветте дракони“
„Неотразим. От катакомбите на Париж и светая светих на Вашингтон до мавзолея на Ленин „Московският клуб“ поднася интрига и екшън“. Дейвид Морел, автор на бестселърите „Първа кръв“, „Братството на розата“ и „Петата професия“

Перейти на страницу:

Дали не беше Соня Кунецка?

Чарли обърна снимката и на гърба й видя печата:

Собственост на Федералното бюро за разследване

Централно досие 002–324

В плика имаше още нещо, някаква малка бележка, написана на бланка на „Шефилд енд Симпсън“. Забързаният, нечетлив почерк на Сол — явно е била драсната много набързо. Тук-таме думи и фрази бяха подчертани, някои дори по два пъти.

Чарли,

Тъй като още не си се появил, ти изпращам това по куриер. Надявам се, за бога, да го получиш.

Приложената снимка = СК. От ФБР.

Бил Армитидж от Държавния департамент и още неколцина приятели, на които имам доверие, казват, че операцията М-3 била опит на ЦРУ за дълбоко проникване в СССР през 53. Мислят, че е измяна.

М-3 още действува.

Секретарката на Ленин, Ана Зиновиева, живее в Ийст Нек, Ню Джърси.

Дълбоко прикритие = Айрин Потър. 784 Уейнрайт Роуд.

Пази снимката — информацията е сила. Може да ти послужи за разменна монета.

Внимавай, приятелю.

Сол

Стоун разбра посланието, въпреки тъпото пулсиращо главоболие. Снимката, която държеше в ръцете си, бе същата, която ФБР бе направило в Москва и бе използувало като доказателство срещу Алфред Стоун. Сол я бе получил от приятели във ФБР. Не от ЦРУ.

Възрастната жена, някогашната секретарка на Ленин, живееше под дълбоко прикритие — Айрин Потър, което й бе осигурено от правителството на САЩ. Това означаваше, че навремето са я използували за разузнавателни цели. В противен случай това прикритие нямаше да й е необходимо.

Но най-страшна беше информацията, която Сол бе получил от „приятелите си“: провалена операция през 1953, измяна, свързана с американски агент, при това неизвестен за отговорни служители от американското разузнаване. Агент, който все още действува в Москва и който, следователно, е прекалено много високопоставен.

Дали това не е заговорът, за който намеква Таралежа в своето сведение?

1953. Годината е изключително важна. Годината, в която умира Йосиф Сталин, време на неразбории в Кремъл.

Дали Алфред Стоун не е бил затворен, за да прикрие опита да се вгради американски агент дълбоко в съветското правителство?

И дали четири десетилетия по-късно Сол Ансбах не беше убит, за да се съхрани същата тайна?

Защо?

Убиват своите.

Аз също съм свой.

Мислите му се редяха една след друга, една от друга по-страшни. Кой още знае за това Лениново завещание, съвсем необяснимо как свързано с тази провалена операция?

„Аз“ — помисли си Стоун.

„Аз и баща ми.“

Беше просто невероятно.

„Тук вече не съм в безопасност. Трябва да видя дали нещо не застрашава баща ми.“

— Какво се е случило с теб, Чарли?

Алфред Стоун бе седнал в леглото и изглеждаше значително по-добре. Бяха изключили монитора за сърдечната дейност. Беше рано на следващата сутрин и Стоун, който не се бе обаждал в „Парнас“, се бе постарал сам да превърже раните по лицето и ръцете си.

— Нелепа случайност.

— Да не си ходил да се катериш вчера?

— Точно така.

— В Ню Хампшир ли?

— Да.

Едрата медицинска сестра, англичанката, влезе в стаята, без да обръща внимание на разговора им.

— Само да ви премеря пулса — каза тя. — Добро утро, мистър Стоун.

— Радвам се да ви видя — излъга Чарли.

След минута тя свърши и излезе, без да каже нито дума.

— Знаеш ли, че Рок Хъдзън бил хомосексуалист? — попита Стоун-старши. Тикът на лявото око отново се беше появил. Примигваше непрекъснато. Беше нервен.

— Да, разбира се. Откъде научи тази потресаваща стара новина?

За какво ли всъщност си мислеше? Дали знаеше какво се е случило? Дали бе разбрал какво се е случило със Сол Ансбах?

— От списание „Пийпъл“. Изобщо нямах представа. — И се усмихна уморено. Стоун вече бе напълно сигурен, че баща му е развълнуван. — Във всеки случай мисля, че утре ще ме пуснат да се прибера.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?