![Обичай ближния си [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/8/7/obichaj-blizhniya-si-bg-download.jpg)
Обичай ближния си [bg]
- Автор: Ремарк Эрих Мария
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Димант
- ISBN: 954-8472-72-4
- Переводчик: Борис Любенов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Обичай ближния си [bg]». Краткое содержание книги:
Леополд Поцлох го спря навън.
— Великолепно! — каза възхитено той. — Много повече плам от друг път. Пил ли си?
— Не — отговори Керн. — Просто настроение…
— Момко — Поцлох намести очилата си, — ясно е, че си ме мамил досега. Би трябвало да поискам да ми върнеш заплатата. Отсега нататък си длъжен винаги да си в подходящо настроение. Артистът може да постигне това, разбираш ли?
— Да.
— А като компенсация, отсега нататък ще акомпанираш и при представлението с опитомените тюлени. Нещо класическо, нали знаеш?
— Добре — каза Керн. — Зная една част от Деветата симфония. Тя ще е подходяща.
Той влезе в залата и седна на последния ред.
Далече напред, между шапка с перо и плешиво мъжко теме, той забеляза главата на Рут сред мъглата на тютюневия дим. Изведнъж му се стори, че това е най-прелестната главица на света. Тя изчезваше от време на време, когато зрителите започваха да се превиват от смях, сетне се появяваше отново като неясно далечно видение и за Керн беше трудно да повярва, че принадлежи на същество, с което той ще заговори и ще си тръгне след малко.
На сцената застана Щайнер. Беше с черен жакет, по който бяха изрисувани астрологически знаци. Някаква дебела жена скри червилото си в горното джобче на един младеж и Щайнер покани някой да отиде на сцената. Керн започна да се колебае. Колеба се наистина много изкусно; дори когато бе на половината път до сцената, изглеждаше, че ще се върне на мястото си. Поцлох му хвърли одобрителен поглед — напълно погрешно, защото постъпката на Керн се дължеше не на безукорно изкуство, а просто на внезапното му чувство, че не би могъл да мине покрай Рут.
Но след това всичко мина гладко и леко.
След представлението Поцлох повика Керн при себе си.
— Какво става днес с теб, момко? — попита той. — Колебанието ти беше първокласно. Видях дори капки пот по челото ти. От опит зная, че е мъчно да се изпотиш нарочно. Как успя да го постигнеш? Престанал беше да дишаш ли?
— Струва ми се, че беше дебютантски страх.
— Дебютантски страх ли? — засия Поцлох. — Най-после! Искрено вълнение на истински артист преди излизане на сцената. Трябва да ти кажа още нещо: отсега нататък ти ще свириш акомпанимента за тюлените и за онзи дивак от кьолнските предградия, за което ще получиш пет шилинга увеличение. Съгласен ли си?
— Съгласен — каза Керн. — И десет шилинга аванс.
Поцлох го погледна втренчено.
— Научил си, значи, и думата „аванс“ вече? — Той извади една десетшилингова банкнота от джоба си. — Не може да има никакво съмнение, че си истински артист.
— Добре, деца — каза Щайнер. — Бягайте! Но елате за вечеря в девет часа. Ще има топли пирожки, народното ядене на светата Рус. Нали, Лило?
Лило кимна, Керн и Рут тръгнаха по полянката покрай спортното стрелбище към гъмжилото на кончетата и люлките. Светлините и музиката ги посрещнаха като ярка, искряща вълна и се разбиха над тях в пяната на безгрижно веселие.
— Рут. — Керн я улови за ръката. — Тази вечер ще похарча най-малко петдесет шилинга за вас.
— Нищо подобно! — Рут спря.
— Напротив! Ще похарча петдесет шилинга за вас. И то точно така, както прави и Германският райх: без да ги притежавам. Ще видите. Елате!
Отидоха в Гротенбана, огромен лабиринт с релси, които се издигаха високо във въздуха и по които летяха малки вагончета, огласяни от смях и писъци. Пред входа се тълпеше народ. Керн си проправи път, като държеше Рут зад себе си. Човекът пред гишето за билети го зърна.
— Здравей, Георг — каза той. — Пак ли дойде? Влизай направо!
Керн отвори вратата на едно ниско вагонче.
— Влезте!
Рут го погледна учудено.
Керн се засмя.
— Така стават тези работи. Истинска магия. Няма да плащаме.
Полетяха веднага. Колата тръгна по стръмен наклон, след това се спусна в тъмен тунел. Едно чудовище във вериги се появи с крясък пред тях и се опита да сграбчи Рут. Тя изпищя и се притисна до Керн. В следващия миг се разтвори гроб и няколко скелета затракаха с костите си мрачен марш на смъртта. Колата изскочи от тунела, направи остър завой и се втурна в нова шахта. Оттам летеше друга кола с двама пътници, притиснати плътно един до друг и втренчили ужасените си очи в тях; сблъсъкът изглеждаше неизбежен. В последния момент колата направи завой. Огледалното отражение изчезна и те влетяха в някакъв задушен ад, където лепливи ръце опипваха лицата им.