Обичай ближния си [bg]

— Трябва да повярваш — отговори Щайнер. — Не мисли, а приемай нещата както дойдат. Това е класически съвет за пътниците.

— Надявам се, че ще продължи повечко.

— Цял живот — каза Щайнер. — Най-много три месеца, докато времето се застуди.

Лило бе наредила обеда на една плетена маса върху тревата пред циганския фургон. Тя донесе голяма паница борш и седна с Щайнер и Керн на трапезата. Времето беше ясно, но преждевременно напомняше за есента. На полянката беше простряно пране, по което прехвръкваха жълто-зеленикави пеперуди.

Щайнер простря ръце.

— Здравословен живот! А сега да вървим на стрелбището.

Той показа на Керн пушките и как да ги пълни.

— Има два вида стрелци — обясни той. — Едните са амбициозни, другите — алчни.

— Точно както е и в живота — обади се директорът Поцлох, който минаваше случайно.

— Амбициозните се опитват да правят фокуси — продължи обяснението си Щайнер. — Те не са опасни. Алчните се опитват да спечелят нещо. — Той посочи няколко лавици в дъното на бараката, където бяха наредени мечета, кукли, пепелници, бутилки вино, бронзови статуйки, домашни потреби и така нататък. — И им се дава възможност да спечелят нещо. Нещо от по-долните лавици всъщност. Но ако някой спечели петдесет и повече точки, има право на предмет от горните лавици, където наградите струват до десет шилинга. В такъв случай поставяш в пушката един от магическите патрони на директора Поцлох. Те досущ приличат на другите. Държим ги ето тук, настрана. Стрелецът ще се изненада, когато направи внезапно удар от две или три точки. В патрона просто има по-малко барут. Разбра ли?