![Крайбрежната чайна [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/0/3/krajbrezhnata-chajna-bg-download.jpg)
Крайбрежната чайна [bg]
- Автор: Грийн Ванеса
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Арт Етърнал Дистрибушън
- ISBN: 978-619-191-107-3
- Переводчик: Весела Динолова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Крайбрежната чайна [bg]». Краткое содержание книги:
— И как се чувстваш?
— Ох, не знам — рече Пипа. — Той ми липсва. Повече, отколкото си мислех. Имам предвид, честно, какво съм си мислила?
— Имаш право понякога да ти е трудно.
— Може би. Но го нараних, Чарли. Все още ме вижда как се опитвам да отпиша него и децата от живота си. Смята, че именно това искам. Но не е така. Работата е там, че Грейси беше шок. И за двама ни. Мислех, че ако можех да избягам от всичко това за няколко минути, ще съм по-способна да се справя с реалния живот. Да се приспособя.
— Той разбра ли го?
— Започва да го разбира. Не решихме нищо категорично, но ми се струва, че сме направили първата стъпка. Прекалено голяма каша забърках — не може да се оправи за един ден.
— Нищо никога не е вина изцяло на един човек.
— Може би. Но аз съм тази, която пишеше имейли, нали?
— Има ли нещо, което Люк е могъл да направи или може да направи сега, за да ти помогне? Така, че да не си толкова много сама с децата?
— Не знам — тя сбърчи чело. — Да не работи през почивните дни, предполагам — тя сви рамене. — Но това няма да се случи.
— Откъде си толкова сигурна? Защо не пробваш да го попиташ?
Пипа сякаш го обмисляше.
— Предполагам, че си струва да пробвам.
Същата вечер Чарли разглеждаше една от книгите с рецепти на Пипа, за да реши какво ще правят за партито за стогодишнината, и размишлява върху деня си. Времето, прекарано с Кат и Серафин, беше ободряващо. Откакто Сара се беше преместила в Ню Йорк, тя рядко общуваше с истинските си приятели и макар че двете със Сара си говореха по „Скайп“ разликата във времето означаваше, че една от тях обикновено тъкмо трябваше да излиза. Чарли не се отваряше лесно за хората. Какво толкова хубаво има в това да бъдеш уязвим? И все пак усещаше, че именно това започва да се случва с Кат и Серафин. Чувстваше се спокойна в тяхната компания, в безопасност.
Докато прелистваше страниците с торти и кифли, си мисли за другата среща, която беше имала този ден — с Юън. Вълнението, което беше усетила, когато го видя отново. Имаше нещо между тях. Или пък си внушаваше?
Името на Кат проблесна върху телефона и тя вдигна.
— Хей, Кат, как върви?
— Добре, благодаря — отвърна бодро Кат. — Обаждам се за партито.
— Тъкмо навреме — каза Чарли. — Помогни ми да реша нещо. Колебая се между здравословни мъфини с фурми и стафиди или съблазнителен бял шоколад и червени боровинки.
— О, стига, това е лесен избор! — каза Кат.
— Да, така е — тя отбеляза страницата с мъфините с бял шоколад. — Е, ти какво искаше да попиташ?
— Обадих се на Юън да му кажа какво сме планирали.
Чарли настръхна само от споменаването на името му. Тя се самосмъмри — вече е зряла жена, а не тийнейджърка и трябва да действа като такава.
— Той ще осигури музиката — продължи Кат — и също каза, че може да намери някакво вино с отстъпка.
— Това е страхотно.
— Има и нещо друго…
— Какво?
— Поиска ми номера ти. Каза, че трябва да обсъди всичко с теб — рече Кат.
Сърцето на Чарли заби в гърдите й. Значи не си въобразяваше. Връзката, която бе почувствала, беше реална.
— Какво мислиш? — попита Кат с усмивка в гласа. — Да му го дам ли?
25
„Вечеря вкъщи утре вечер? — Кат прати съобщение на Серафин и Чарли. — Носете нещо за хапване, уменията си за планиране на парти и желание за пиене на вино."
Кат не беше имала гости отдавна и си личеше. Играчките на Лео бяха пръснати из хола, а в спалнята дрехите й бяха разхвърляни по всички възможни повърхности. Тя пусна музика и започна да подрежда нещата по местата им, като междувременно изхвърли всичко, което беше за изхвърляне. Имаше един час до пристигането на момичетата и понеже се бяха съгласили да донесат по ястие, нямаше да й отнеме много време да приготви своята част от вечерята. Докато подреждаше, бършеше праха и почистваше, очакваше с нетърпение предстоящата вечер. Със Серафин и Чарли й беше приятно и спокойно, сякаш се познаваха по-дълго от две седмици. Беше хубаво отново да има приятели — едно от първите неща, от които се беше отказала.
Тя отговори на позвъняването на телефона с една ръка, без да спира да чисти с другата:
— Здравей, Джейк.
— Здрасти. Удобно ли е?
Тя погледна часовника.
— Ами не съвсем. Нещо за Лео ли?
— Да, нещо такова — каза той.
— Добре, разбира се — тя остави купчината дрехи, които носеше. — Какво става?
— Става въпрос за Лео… — той се поколеба. — Но всъщност повече за нас. За теб и мен.