![Крайбрежната чайна [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/0/3/krajbrezhnata-chajna-bg-download.jpg)
Крайбрежната чайна [bg]
- Автор: Грийн Ванеса
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Арт Етърнал Дистрибушън
- ISBN: 978-619-191-107-3
- Переводчик: Весела Динолова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Крайбрежната чайна [bg]». Краткое содержание книги:
— Определено. Шефката ми далеч не е щастлива от ситуацията. Но ще се опитам да се съобразя с решението на Пипа и Люк.
Юън излезе от кухнята, за да вземе нещо от тезгяха, и махна с ръка на Кат, която му върна поздрава.
— Ти познаваш Юън? — попита Чарли.
— Да — Кат сви рамене. — Всички познават Юън.
— По добър или лош начин? — Чарли наклони глава, като се престори, че не я интересува.
— Ха! — Кат се усмихна. — По добър. Защо питаш?
— Просто така — каза бързо Чарли.
— Да, бе, сигурно — Кат се засмя.
— Както и да е. Вашето пътуване — Чарли смени темата. — Искам да чуя всичко за него.
— Рецензиите добри ли бяха? — попита Серафин.
— Да, бяха страхотни — каза Чарли. — Направих някои малки промени, но нищо сериозно. Доволна съм от всичко — благодаря ви.
Тя беше приятно изненадана, когато прочетете рецензиите — бяха много по-кратки и искрени, отколкото онези, които обикновено трябваше да редактира, дори и от опитни писатели. Имаше нещо в стила на Кат, което интригуваше моментално, и ярките й описания караха чайните да оживеят пред читателя. Единственият проблем беше, че заради невъзможността й да участва, все още нямаха достатъчно рецензии.
— Значи си готова? — Серафин попита Чарли.
— Почти. Нещо такова — каза Чарли и прехапа устни. После осъзна, че няма смисъл да лъже за това. — С което искам да кажа, че съвсем не съм.
— Искаш ли да помогнем още? — предложи Кат.
— Бихте ли? Това наистина ще ми е от помощ. Ще ми трябват до края на седмицата.
— Разбира се — каза Кат. — Няма проблем. А ти, Серафин?
Серафин кимна.
— Пфу, такова облекчение — каза Чарли. — В момента нямам почти никакво време и, ако трябва да съм честна, се чувствам ужасно нефокусирана. А още няколко рецензии от вас, момичета, биха променили всичко.
— Разбира се. Можем да направим още едно пътуване — каза Серафин. — Има някои места в нашия списък.
— Отлично. После ще съберем нещата — каза Чарли. — И аз тъкмо правех едно проучване. Погледнете тези спомени на Лети — чудесни са. Вижте това старо меню.
Кат погледна и прочетете.
— Колко странно. Език? Наистина ли са сервирали това?
— Знам — Чарли се засмя. — Ужасно, нали? Лети със сигурност е подобрила менюто.
— Тези снимки са хубави — заяви Серафин. — Погледнете тази снимка на Лети и… Кой е това? Предполагам, че трябва да е съпругът й.
— Джон — каза Кат. — Бащата на Юън. Те не са заедно вече.
— Изглеждат така, сякаш са били щастливи тогава — каза Серафин. — Чудя се какво се е случило.
— Не знам — каза Кат. — Тя никога не говори за това, доколкото ми е известно.
Чарли извади статия от вестник, датираща от средата на Втората световна война.
— Има толкова много истории за онова, през което е преминала чайната. Толкова много история има тук, а семейството на Лети е било на това място още от първия ден. Над сто години сервиране на чай.
— Сто години? — Серафин се ококори.
— Да, колко жалко, че нямахме възможност да го отпразнуваме — каза Кат. — На Лети й се случиха поредица неприятности и нямаше как да организира нещата.
— Сигурна ли си, че е твърде късно? — попита Серафин.
Чарли се усмихна.
— Какво са една-две години за приятелите?
— Може би ние трите бихме могли да направим нещо нея? — заяви Серафин. — Да организираме парти?
— Това е прекрасна идея — каза Кат. — Но знаете каква Лети — не иска да се вдига шум.
— Може би няма думата в случая — каза Чарли закачливо.
— Харесва ми начинът, по който мислиш — заяви Кат. — Парти-изненада тук, в чайната! Свободни ли сте вие двете следващата събота?
— Аз явно съм на парти — заяви Серафин с усмивка.
— Шшшт — Пипа се усмихна и сложи пръст на устните си. — Грейси тъкмо заспа, а заклевам се, слухът й е супер чувствителен.
— Мислех, че децата все още са будни.
— Не, всички са по леглата.
— Как мина днес с Люк? — попита Чарли.
— Не беше зле — рече Пипа и наклони глава. — По-добре, отколкото очаквах.
— Фло и Джейкъб разбраха ли, че сте се срещали?
— Не. Не съм споменавала. Това само ще ги обърка, затова знаят само, че още е в командировка.
— Успя ли да обясниш всичко?
— Да. И слава богу, като че ли ми повярва, че нищо не се е случило между мен и Уил. Рече, че му се иска да съм му казала нещо по-рано, а не да реагирам по начина, по който го направих. И е прав, разбира се.
— Къде е отседнал?
— Все още е при един приятел. Казва, че иска да прекара още няколко нощи сам.