![Катерина де Медичи [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/7/3/katerina-de-medichi-bg-download.jpg)
Катерина де Медичи [bg]
- Автор: Калогридис Джинн
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ЕМАС
- ISBN: 9789543572892
- Переводчик: Емилия Карастойчева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Катерина де Медичи [bg]». Краткое содержание книги:
Оставих кутията, а Мария и дона Лукреция се възползваха от случая да се спуснат към мен, просълзени и с разтворени обятия. Въодушевена до немай къде, Лукреция ми съобщи, че папа Климент е избрал най-модерната благородничка в цяла Италия – Изабела д'Есте – да подбере платовете и модела за сватбената ми рокля, както и дрехите за чеиза ми. Щели да ми назначат учител от кралския двор, с чиято помощ да овладея по-добре езика и да се запозная с обичаите на Франция.
Негово Светейшество бе възложил на месер Якопо да обсъди някои наложителни въпроси с Алесандро. Ние, жените, се оттеглихме, а мъжете се подготвиха да се усамотят в кабинета на Алесандро. На прага се поколебах. Махнах на Лукреция и Мария да вървят и зачаках Сандро да приближи до мен. Якопо сведе очи и продължи по коридора с думите:
– Ще ви оставя насаме, месер Алесандро.
Когато всички се отдалечиха достатъчно, та да не ни чуват, се обърнах към Сандро:
– Знаел си! Преди година ме предупреди да страня от Иполито. С Климент сте го решили още тогава.
– Не бях сигурен – отвърна Алесандро. – Франсоа тъкмо бе отправил предложението, ала не знаехме дали преговорите ще протекат успешно. Исках да ти съобщя, но бях дал дума да пазя тайна. Сключиха споразумението преди по-малко от седмица.
– Съзаклятничили сте да ми отнемете Флоренция! – нападнах го аз. – Ти и баща ти!
Той се поотдръпна, смутен от злостния ми тон, но отговори спокойно:
– Климент го е решил още щом те видял. Достатъчно проницателен съм да управлявам града. Ти обаче... Ти притежаваш блестящ ум. Тежко му и горко на света, ако изучиш изкуството на коварството! Не се нуждая от съпруга с по-остър ум от мен. Аз ще осигуря Флоренция на баща си. А ти...
– Аз ще му донеса държава – довърших горчиво.
– Съжалявам, Катерина – за миг хладното изражение на Алесандро се промени и аз видях, че е искрен.
Прекарах цял ден с дона Лукреция и Мария и си легнах след ранна вечеря. Останала сама, размишлявах над новата си участ. Тя обаче ми се струваше смътна и недействителна. Как ще напусна всичко и всички, които познавам и обичам, и ще заживея сред чужденци? Портретът в дървената кутия на сдържаното, неспокойно момче никак не ме утешаваше. Най-сетне изтощението надделя над тревогата и заспах. Сънувах, че стоя сред открито поле и се взирам в кораловите лъчи на залязващото слънце. Пред огромния му, потъващ зад хоризонта диск, се очертаваше силует на широкоплещест, силен мъж. Протегнал ръце към мен, той ме умоляваше.
Катрин, моя Катрин...
Името ми, произнесено на чуждия език, вече не ми звучеше варварски. Извиках в отговор.
Je suis ici,je suis Catherine... Mais qui etes-vous?
Тук съм, аз съм Катрин... Но кой сте вие?
Катрин! , извика той, все едно не чуваше въпроса ми.
Ушите ми забучаха. Пейзажът се промени ненадейно и той се загърчи в краката ми. Лицето му оставаше в сянка и аз се опитвах да различа чертите му, ала те плувнаха в края, сякаш от бълбукащ фонтан избликва вода.
Коленичих до падналия мъж.
Ah, monsieur! Comment est-ce que jepeux aider?
Как да ви помогна?
Главата му се люшна и излезе от сянката. Съсирена кръв сплъстяваше брадата му; тъмночервен ореол обрамчваше лицето му. Очите му, обезумели от болка, най-сетне срещнаха моите.
Catherine, прошепна той. Venez a motAidez moi.
Ела при мен, помогни ми.
Могъща конвулсия изви тялото му като лък. После въздухът се изтръгна от дробовете му с протяжно съскане и той се отпусна безжизнен със зейнала уста и изцъклени, невиждащи очи.
Бездиханните му черти ме смутиха – изглеждаха ми и познати, и непознати. Изкрещях.
Събудих се. Придворната ми – дона Марчела – се бе надвесила над мен.
– Кого викате? – попита тя.
Гледах я объркана, занемяла.
– Търсехте някого. Извикахте: Доведете го веднага тук! . Кого да доведа, херцогиньо? Болна ли сте? Да ви прегледа лекар ли искате?
Седнах и притиснах с длан сърцето си, където се гушеше Гарвановото крило.
– Козимо Руджиери, сина на астролога – отвърнах. – Утре сутринта наредете да го открият и да ми го доведат.
Петнайсета глава
Не откриха Руджиери. Отворила им някаква старица и обяснила, че в деня след обсадата месер Козимо изчезнал. Две и половина година нямало ни вест, ни кост от него.