Warcraft - Денят на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: World of Warcraft. Трилогия Войны Древних #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Денят на Дракона». Краткое содержание книги:
Но сега отново летеше триумфално.
Войната срещу орките внезапно се превърна в незначителен проблем. Какво представляваха всички останки от Ордата, събрани в Каз Модан, в сравнение с този единствен, но злокобен гигант?
По-малкият дракон, очевидно също мъжки, се озъби ядно към Детуинг. Муцуната му дойде достатъчно близо, та черният звяр да може да я перне с лявата си лапа, но по някаква причина Детуинг задържа крайника си близо до своето тяло. Вместо това той замахна с опашка към своя противник и накара червеният да се отдръпне замаяно назад. При всяко движение на черния дракон под мърдащите се метални плочи се виждаше плетеница от вени, изпълнени с разтопена лава, която проблясваше при всеки рев на титана. Според легендите докосването до тях криело риск да бъдеш изгорен. Някои твърдяха, че това се дължало на киселина, но други настояваха, че във вените тече истински огън.
И в двата случая това бе равносилно на смърт.
— Този орк или е несравнимо смел, или е глупак, или пък е изгубил всякакъв контрол над своя звяр! — Фалстад поклати глава. — Дори аз не бих останал в такова положение, ако имах някакъв друг избор!
Останалите грифони се приближиха към тях. Откъсвайки очи от настръхналите един срещу друг дракони, Верееса огледа новодошлите, но не видя и следа нито от Молок, нито от Ронин. Всъщност малката им групичка вече се състоеше само от нея и четири джуджета.
— Къде е магьосникът? — извика тя към другите. — Къде е той?
— Молок е мъртъв — съобщи на Фалстад едно от тях. — Животното му се носи безжизнено по водите!
За дребния си ръст джуджетата притежаваха невероятно мускулести и плътни тела, които не се задържаха на повърхността. Фалстад и останалите решиха да приемат откриването на мъртвия грифон за достатъчно доказателство за съдбата на воина.
Но Ронин бе човек и без значение жив или мъртъв, имаше по-голяма вероятност тялото му да се носи по водите. Верееса се улови за тази незначителна надежда като удавник за сламка.
— Ами магьосникът? Някой видя ли магьосника?
— Мисля, че е очевидно, моя елфска лейди — отвърна Фалстад, поглеждайки към нея.
Тя стисна устни. При нещастния случай в укреплението поне бе имало някакво съмнение. Тук, от друга страна, нещата изглеждаха окончателни. Дори магията на Ронин безспорно не би успяла да го спаси, защото да се стовари върху водата от тази височина, би било равносилно на падане върху твърда земя.
Верееса не можа да се сдържи и погледна надолу, където различи полупотъналата фигура на другия червен дракон. Смъртта вероятно бе застигнала Ронин и Молок при лудото мятане на звяра, след като бе получил фаталния удар. Тя само се надяваше, че краят им е бил бърз.
— Какво да правим, Фалстад? — извика едно от другите джуджета.
Той потърка брадичка.
— Детуинг не е наш приятел! Той несъмнено ще се нахвърли върху нас, след като приключи с другия звяр! Да се изправим срещу него, ще бъде непосилна битка! Ще са нужни стотина стормхамъра само за да нащърбим бронята му! Най-добре да се върнем и да уведомим останалите какво сме видели!
Другите джуджета явно бяха съгласни с това, но Верееса откри, че не може да се откаже толкова лесно, въпреки очевидната безнадеждност на положението.
— Фалстад! Ронин е магьосник! Най-вероятно е мъртъв, но ако все още е жив, ако все още се носи някъде по водата, може да има нужда от нашата помощ!
— Ти си се побъркала, ще ме прощаваш за откровеността, моя елфска лейди! Никой не би могъл да оцелее след такова падане, дори някой магьосник!
— Моля те! Само веднъж да прелетим над повърхността, след това може да си тръгваме! — Естествено, ако не откриеха нищо, с това приключваше нейният дълг към магьосника и неговата мисия, която така и щеше да остане неизпълнена. Чувството й за вина щеше да остане дълго, дълго след това, но рейнджърът не можеше да направи нищо повече.
Фалстад се намръщи. Неговите воини го изгледаха, сякаш биха го сметнали за луд, ако останеше в близост до Детуинг дори още секунда.
— Добре! — изръмжа той. — Но само заради теб, само заради теб! — На останалите Фалстад нареди: — Тръгвайте по обратния път без нас! Ние ще ви последваме не след дълго, но ако по някаква причина не се завърнем, погрижете се някой да научи за повторната поява на черния! Тръгвайте!
Докато другите джуджета пришпорваха животните си на запад, Фалстад накара своето да се спусне надолу. Докато се носеха бързо към морето, два диви рева накараха и елфата, и джуджето да погледнат угрижено нагоре.