Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността

Тя положи длан върху неговата в опит да го успокои:

— Не се съмнявам в думите ти, Малфурион, но трябва да научим още! За да твърдиш, че Азшара би изложила поданиците си на опасност… трябва да бъдеш много сигурен.

— Мислех си да поговоря с лорд Рейвънкрест. Той също има някакво влияние върху нея.

— Това може би е разумно… — Очите й отново прескочиха към центъра на площада.

Малфурион понечи да каже нещо, но вместо това проследи погледа й, чудейки се какво ли отклонява постоянно вниманието й от неговите разкрития. Повечето от зяпачите вече се бяха разпръснали и накрая той видя онова, на което преди не бе обърнал внимание.

Клетка със стражи… и вътре някакво създание, което изобщо не приличаше на нощен елф.

— Какво е онова там? — запита той смръщен.

— Това, за което пък аз исках да говоря с теб, Малфурион. Името му е Броксигар… и не прилича на нито едно същество, което съм виждала или чувала. Знам, че разказът ти е важен, но искам да се запознаеш с него сега. Заради мен.

Докато Тиранде го водеше към клетката, той забеляза, че стражите застават нащрек. За негова изненада, след като няколко мига наблюдаваха спътницата му, всички паднаха на едно коляно в преклонение.

— Добре дошла отново, сестро — промълви единият. — Оказваш ни чест с присъствието си.

Тиранде очевидно се смути от оказаното й уважение.

— Моля ви! Моля ви, станете! — Когато се подчиниха, тя запита: — Има ли някакви новини за него?

— Лорд Рейвънкрест пое контрола над ситуацията — отвърна друг страж. — В момента се намира навън и проучва мястото, където са пленили съществото. Търси още доказателства и следи от евентуално нашествие, но когато се върне, щял да разпита лично затворника. Това значи, че най-късно утре създанието ще бъде пренесено до килиите на крепостта Блек Руук8.

Това бе укрепеният замък на лорд Рейвънкрест.

Отначало Малфурион се изненада, че стражът толкова свободно споделя информацията с Тиранде, но после осъзна колко впечатлен е той от нея. Да, тя наистина бе последователка на Елун, но явно се беше случило нещо специално, за да добие такъв статут пред войниците.

Тиранде очевидно се разтревожи от казаното.

— Този разпит… какво ще включва?

Стражът не можа да я погледне в очите.

— Включва каквото му се прииска на лорд Рейвънкрест, сестро.

Жрицата не настоя да научи повече. Ръката й, която почиваше върху тази на Малфурион, се напрегна рязко.

— Можем ли да поговорим с него?

— Само за момент, сестро, но ще помоля да говорите така, че да ви чуваме. Разбирате, надявам се.

— Да.

Тиранде поведе приятеля си към клетката, където и двамата коленичиха.

Малфурион преглътна удивеното си ахване. Погледната отблизо, едрата фигура вътре наистина го впечатли. През времето, прекарано с Ценариус, беше научил за много странни и необичайни същества, но никога не беше чувал за създание като това.