Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението». Краткое содержание книги:
През сълзи успя да види дълга и смъртно бледа глава с уши, подобни на неговите, и кичур коса, поклащащ се върху ниското чело. От челюстите на съществото се подаваше двойка пожълтели бивни. В средата на челото му бе забит черен блестящ кристал — без съмнение средство, чрез което Детуинг държеше подобни слуги в подчинение. Създанието беше много по-високо от гоблин и дори от самия Малфурион. Мръсната му тъмносива кожа се сливаше почти напълно със стената.
— Здравей, вечерьо… — изсмя се тролът. Той се пресегна надолу с очевидното намерение да избута елфа от скалата.
Друидът се отдръпна колкото можеше по-назад и острите нокти прелетяха на косъм от лицето му. Малфурион се опита да се премести встрани от пещерата, но създанието вкопчи пръсти в скалата и се спусна след жертвата си като паяк.
Чу ядосаното ръмжене на Брокс и видя с ъгълчето на окото си, че друг трол се катери нагоре към орка. И което беше още по-лошо, от други дупки в скалата излязоха трети и четвърти, които си избраха жертва сред двамата натрапници и се понесоха към нея.
— От теб ще стане красиво петно, вечерята ми… — подигра му се първият трол. — Ще изям мозъка ти суров, а вътрешностите ти ще сготвя с подправки!
Той отново замахна към Малфурион и този път успя да хване елфа за китката. След това тролът се опита да го отхвърли от скалата с невероятна сила.
Нито една от магиите, които нощният елф знаеше, не му изглеждаше от полза в момента. Той се опитваше с всички сили да се задържи само на една ръка. Впи пръсти толкова яростно, че беше сигурен, че ще ги издере до кръв.
Изведнъж отдолу прозвуча писък и тролът се разсея. Брокс бе използвал умело кинжала си и сега оръжието стърчеше от рамото на единия му нападател. Сивокожото чудовище изпусна хватката си и падна към смъртта си. За съжаление, обаче, отнесе и острието на орка със себе си.
Онзи, който държеше китката на Малфурион, изсъска и започна да го дърпа още по-силно. Докато елфът се бореше да се задържи, забеляза, че вторият му враг се приближава отдолу, без съмнение с намерението да откопчи краката му от скалата. Ако това станеше, друидът нямаше да може да се задържи.
Малфурион забеляза малък бръмбар, който се движеше по стената точно над първия трол. Елфът бързо се концентрира, молейки се хватката му да издържи достатъчно дълго.
Както се надяваше, бръмбарът се извъртя и се насочи към врага на друида. И което беше още по-хубаво, от скалите започнаха да извират още и още буболечки, които се струпаха под трола.
В началото създанието не забеляза нищо, но после започна да се извива и върти в очевидно неудобство. Канибалът се опита да не обръща внимание на ставащото, но накрая досадата се оказа твърде голяма. Тролът изсъска ядно и пусна Малфурион, за да смаже насекомите, лазещи по гърдите му.
Нощният елф замахна с юмрук. Едва закачи ръката на чудовището, но това беше достатъчно. И без това застанал в неудобна позиция заради бръмбарите, хватката на трола поддаде.
Създанието се изпусна и изпищя. Късметът на друида се задържа, защото по пътя надолу тролът се сблъска със своя другар. Неспособен да издържи тежестта, падаща отгоре му, вторият канибал също полетя към пода.
Малфурион отмести поглед, когато и двамата достигнаха земята. Вместо това се загледа към орка.
— Върви! — изрева Брокс, докато се опитваше да заеме подходяща позиция срещу последния трол. — Дискът! Вземи го!
След моментно колебание нощният елф се подчини с нежелание. Беше виждал как старият ветеран побеждава демони и при по-лоши условия. Оркът щеше да се справи с чудовището.
„Внимавай… — прозвуча гласът на Крас в ума му. — Премахнах някои от защитните магии, но има и други, с които трябва да се справиш сам!“
Друидът вече можеше да ги почувства. Някои бяха достатъчно очевидни, а други — добре скрити. Той изучи природата на всяка от тях и малко по малко или ги премахна, или ги направи безполезни. Изненада се, че тази част от мисията му се оказа толкова лесна и бърза за постигане. Малфурион бе очаквал повече от Земния пазител.
Прозвуча нов писък… тролски. Нощният елф дори не си направи труда да погледне надолу, защото чуваше сумтенето на Брокс, докато оркът се катереше.
Фалшивата стена го очакваше. Той протегна ума си към нея и откри нови защити, но нищо, с което да не може да се справи.
Хвърли един поглед надолу и видя, че Брокс е достигнал пещерата, към която първоначално се катереха. Оркът се загледа вътре.
— Вятър… може би път навън, друиде.