Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението». Краткое содержание книги:
— Дърпайте!
Зеленокожите дребосъци задърпаха веригите. Различни лостове се изместиха на няколко места… и чукът отново се заби върху плочата.
Викът на Нелтарион този път заглуши действителния звук на удара. Болтът потъна още по-дълбоко.
— Вътре е! — извика Мекло.
Единственият отговор на думите му бе тътнещият смях на черния дракон.
— Побързайте с другия болт! — нареди посивелият гоблин. — Побързайте, казах!
В тунела Малфурион се подпря на една от стените, треперейки неудържимо.
— Той иска да закрепи всички онези плочи за тялото си! Защо? Защо?
— Защита… — отвърна оркът. — Здрава, но лека. Сам видя това. — Брокс сви рамене. — А може би и за да не се разкъса отвътре.
— Но болката! Ти видя колко дълбоко влезе това! И самата плоча… тя още е гореща!
— Той е луд… но може би неговата лудост ще ни помогне, друиде.
Най-сетне привлече вниманието на Малфурион.
— Какво искаш да кажеш?
Брокс посочи към пещерата.
— Очите на гоблините…
В началото друидът не разбра какво точно има предвид оркът, но после видя, че всички работници бяха спрели работата си, за да наблюдават невероятните събития. Не можеше да ги вини, че го правят, но това наистина предлагаше на двамата натрапници шанса, който чакаха.
— Трябва да тръгнем, когато подготвят следващия болт — осъзна Малфурион.
— Да. А това ще бъде скоро, друиде.
Гоблините с клещите вече се бяха върнали до отделението с болтовете. Те взеха нов и го приближиха до пещта. Дори от мястото, където се намираше, нощният елф можеше да почувства горещината, която се излъчваше отвътре, и затова не се учуди, че създанията бързо отдръпнаха парчето метал, което сега светеше в червено.
— Приготви се — подкани го Брокс.
Те наблюдаваха напрегнато как гоблините поднесоха болта към Нелтарион. Драконът не виждаше нищо, освен работата, която извършваха върху него. Гледаше парчето метал, сякаш съзерцава любима.
— Бързо… бързо… — изръмжа Земният пазител.
Когато тварите успяха да вдигнат болта до противоположната страна на плочата, Малфурион и Брокс се подготвиха да тръгнат. Парчето метал се насочи към дупката бавно…
Когато влезе наполовина, те тръгнаха. Брокс смени кинжала с брадвата си и поведе, готов за в случай, че някой гоблин реши да влезе през големия проход. Под тях Мекло лаеше по онези, работещи върху машината. Скърцането на устройството, докато се движеше, прикриваше шума, вдиган от натрапниците.
Бяха стигнали на половината път от прохода, когато гоблините най-сетне разположиха творението си според нуждите на Мекло. Внезапна тишина изпълни залата и Малфурион и спътникът му замръзнаха на място.
Друидът държеше едната си ръка до избраната по-рано кесия. Ако гоблините ги забележеха, вътре имаше съставки за една магия, която се надяваше, че ще държи създанията и господаря им заети, докато двамата успеят да избягат.
Но Мекло пак започна да крещи заповеди и работата продължи, точно както се надяваше Малфурион. И докато гоблините подготвяха ковача, първо оркът, а после и нощният елф достигнаха прохода.
Откъм залата се чу високият глас на Мекло:
— Дърпайте!
Ударите на ковача вибрираха в главата на Малфурион, докато двамата с Брокс тичаха по коридора. Зловещата гледка на онова, което драконът правеше сам със себе си, не напускаше ума му. Лудостта действително бе погълнала Нелтарион и името, което Крас и Ронин използваха, сега изглеждаше много по-подходящо.
Детуинг.
Брокс забави ход, позволявайки на елфа да го догони.
— Друиде… сега ти водиш.
Нощният елф вече разпознаваше части от тунела, достатъчно, за да чувства, че наистина ще успее да открие скривалището на диска. Това обаче не означаваше, че двамата са особено близо до какъвто и да било успех, защото леговището на Земния пазител със сигурност криеше и други опасности.
Някъде далеч зад тях се чу нов удар на метал в метал, последван от смразяващия смях на черния левиатан. Последното накара Малфурион да ускори крачка.
Отне им много повече време, отколкото очакваше, за да достигнат първия завой. Елфът не бе взел предвид както многократно по-широките крачки на дракона, така и своята способност да се носи във въздуха с каквато скорост пожелае, докато е в света на сънищата. Това означаваше, че пътят ще бъде много по-дълъг от предвиденото.