Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението». Краткое содержание книги:
Нямаше повече време за губене. Малфурион скочи в магически създадения проход, а Брокс го последва. Планината продължаваше да трепери от усилията на зловещия пазач.
И което бе още по-лошо, двамата бяха направили само няколко крачки, когато чуха тътнещия глас на дракона:
— Къде са те? Ще обеля кожата от костите им и ще прокарам игли през всеки нерв! Махни се!
Последните думи бяха последвани от чудовищен трясък, който Малфурион прие за знак, че драконът е отхвърлил голема настана.
— Тази пещера ще се превърне във ваша гробница! — изкрещя Детуинг след тях.
Чу се силен шум, като от избликващия гейзер, който Малфурион бе видял преди години, последван от ужасяващо покачване на температурата.
— Застани пред мен! — извика друидът. Когато Брокс скочи покрай него, той насочи Демоничната душа зад тях и хвърли цялата си воля върху злокобния диск.
Силен поток от леденостуден въздух се спусна надолу по тунела… и само след секунди се сблъска с огнена струя от разтопена скала, която се издигаше нагоре. Чудовищната река забави движението си… а после спря, само на метър от Малфурион.
Нощният елф залитна назад. Брокс, който зяпаше с широко отворени очи, му помогна да се изправи. Оркът изглеждаше силно впечатлен от силите, които командваше приятелят му. Впечатлен и притеснен.
— Внимавай с това, друиде. Нямам доверие на такава мощ, скрита в толкова подвеждаща форма.
— Напълно… напълно съм съгласен.
И все пак освобождаването на такава сила му бе подействало невероятно ободряващо. Може би Малфурион грешеше; може би наистина трябваше да се върне и да се изправи срещу черния дракон. Ако победеше Детуинг, една от най-големите заплахи за Калимдор щеше да изчезне. След това Пламтящият легион нямаше да изглежда толкова опасен. Драконът се разправяше с демоните с лекота, използвайки диска.
Способностите на Демоничната душа не спираха да ги удивляват, докато се катереха. По целия път земята бе оформена по най-удобния за ходене начин. Благодарение на това двамата почти удвоиха скоростта си.
— Усещам вятър — промълви предпазливо Брокс. — По-силен вятър.
Те почти се затичаха, с надеждата, че най-сетне ще се измъкнат от този кошмар. Малфурион чу звук, който първоначално помисли за съсък, но после осъзна, че това е вятърът, споменат от орка.
— Там! — посочи нощният елф. — Онзи отвор.
И наистина, Демоничната душа бе свършила точно онова, за което я бе помолил. Те излязоха на планинския хребет. Хладният ветрец, който ги посрещна на излизане от адското леговище, бе добре дошъл и за двамата.
Ала все още не бяха в безопасност. Рано или късно Детуинг щеше да осъзнае, че са се измъкнали навън. И щеше да се впусне в преследване, заедно с ятото си.
— По-добре прибери това нещо — предложи оркът. — Някой ще види блясъка.
Малфурион не си направи труда да споменава, че Детуинг вероятно може да почувства диска, дори и ако е прибран в кесията. Но все пак прибирането му щеше да им даде малко по-добри шансове. Пръстите му с нежелание се разделиха с Демоничната душа.
Брокс отново поведе. Оркът проверяваше всяка стъпка по заснежения склон и неведнъж откри места, които биха ги запратили към смъртта им. Засега зеленокожият войн държеше брадвата завързана за гърба си, иначе едно случайно подхлъзване можеше да му коства безценното оръжие.
За щастие, нуждата на дракона от метал означаваше, че пещерите му се намираха в основите на планината. Макар и опасен, пътят не беше толкова дълъг — не им се налагаше да се спускат по целия връх. Малфурион се надяваше да достигнат дъното преди изгрев-слънце.
Но късметът отново им изневери — високо над тях в небето прелетя нещо огромно и черно. Оркът и нощният елф моментално паднаха по лице в снега, опитвайки да се покрият с него, докато драконът прелиташе над тях.
Това наистина беше Детуинг и може би единственото, което спаси двамата крадци, беше лудостта на черния гигант. Земният пазител претърсваше местността с маниакална ярост, бълвайки лава към върховете, докато прелиташе край тях. Всеки залп удряше с такава сила, че огромни парчета от планината се свличаха надолу към долините под нея. Той явно не използваше магическите си сетива в търсенето, иначе досега щеше да е забелязал нарушителите.
Малфурион надигна глава.
— Мисля, че лети към…
Детуинг рязко се извъртя и се спусна в тяхната посока.
— Движение! — изръмжа Брокс.