Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението». Краткое содержание книги:
Те скочиха от скривалището си и се затичаха към широко скално образувание малко по-надолу. Нощният елф погледна през рамо и видя все по-голямата сянка на черния, спускаща се над тях. По изражението на дракона не можеше да се разбере дали ги е видял, но със сигурност се намираше твърде близо, за да са спокойни.
Докато преминаваха покрай издатината, друидът чу същия ужасяващ звук, който предшестваше всеки залп на дракона.
— Тук! — Оркът посочи малка тераса. Тя щеше да им предложи някаква защита поне отгоре, но дали това щеше да бъде достатъчно?
Склонът се взриви.
Скалата, към която се бяха насочили изчезна напълно, а ситни парченца от нея се разпиляха във всички посоки. Температурата стана толкова висока, че снегът се стопи. Огромни парчета древен лед се свлякоха със силен трясък на дъното на долината. Целият склон бе покрит с димящи кратери.
Детуинг прелетя над областта, оглеждайки пораженията. Огромният звяр се понесе още по-близо, а после изсумтя с отвращение. Надавайки свиреп рев, той се обърна и отново полетя в друга посока, този път от обратната страна на планината, в която се намираше леговището му.
Заровени под парчета скала и полуразтопен сняг зад остатъка от терасата, Брокс и Малфурион си проправиха път навън с копаене. Нощният елф се закашля, а после веднага посегна към кесията. Когато пръстите му докоснаха познатата форма на диска, той въздъхна с облекчение.
Брокс обаче не беше толкова весел.
— Детуинг ще се върне, друиде. Дотогава трябва да сме се махнали оттук.
Те се отърсиха от покриващата ги кал, а после отново поеха надолу по склона. От време на време чуваха яростния рев на дракона, но черният левиатан така и не се появи повече. Въпреки това двамата не забавиха ход.
Когато приближиха дъното, нощният елф огледа долината под тях.
— Не мога да разпозная това място. Мисля, че сме далече от Крас. — Той затвори очи. — Не успявам и да го почувствам.
— Древният сигурно се е прикрил, след като черният е яростен и търси.
— Да, но ние трябва да го намерим все някак.
Решиха да изчакат, докато стигнат до основата на планината, преди да започнат да се тревожат за това. Крас така и така вероятно се справяше по-добре от тях.
Постоянен мрак изпълваше долината, защото високите върхове я държаха в непрекъсната сянка. Нощният елф водеше, но Брокс се движеше плътно зад него. Намираха се достатъчно близо до кралството на Детуинг и заплахата от гоблини все още съществуваше.
Наложи им се да завият наляво, за да се приближат към мястото, където се бяха разделили с Крас, но само след няколко метра в тази посока, се натъкнаха на друг връх, който им препречваше пътя. Малфурион помисли дали да не използва Демоничната душа, но реши, че подобна магия със сигурност ще привлече вниманието на Детуинг. Освен това всеки път, когато използваше диска, на нощния елф му ставаше все по-трудно да го остави.
— Може би ако заобиколим от другата страна, ще излезем където трябва — предположи друидът.
— Съгласен.
Новата им пътека ги принуди да се катерят по откъртени от яростта на дракона парчета скала, но за щастие наоколо имаше достатъчно цепнатини и отвори, от които да се възползват.
Нов рев ги предупреди за завръщането на Детуинг. Малфурион и оркът се притиснаха към основата на скалата и с изплашени погледи проследиха полета на гиганта точно над тях. Драконът претърсваше региона внимателно, но въпреки това ги пропусна. Те останаха скрити, докато гигантът не изчезна от поглед.
— Странно, че виждаме само него. Къде са другите черни дракони?
Брокс веднага отговори:
— Ако някой от тях намери диска, може да поиска да стане водач.
Параноята на Детуинг сега помагаше на бегълците. Той не смееше да допусне някой друг от неговото ято да намери пръв Демоничната душа и това беше напълно разбираемо. От малкото, което Малфурион знаеше за силите й, подозираше, че са напълно достатъчни, за да може един по-слаб дракон да победи могъщото създание.
Те бързо продължиха по пътя си, но пътеката непрестанно им погаждаше номера. Въпреки усилията си, нощният елф и оркът се отклоняваха все повече и повече от своята цел.
Друидът започна да се изнервя.
— Трябва просто да използвам проклетото нещо, за да ни пренесе при Крас!
— И черният ще ни последва по петите.
— Знам… но просто…
Чудовищна бронирана фигура се блъсна в орка.
В същото време към Малфурион скочи вълчеподобно създание с размерите на нощен саблезъб. От гърба му излизаше двойка зловещи и гърчещи се пипала, които веднага се насочиха към гърдите на друида.