Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението». Краткое содержание книги:
Най-накрая извитият тунел се озари от слаба светлина. Брокс видимо се напрегна. Малфурион постави ръка на рамото му.
— Ако съм прав — прошепна друидът, — когато влезем в пещерата, проходът, през който премина драконът, трябва да е наляво.
Брокс изсумтя, за да покаже, че е разбрал, и продължи напред. Пътят им ставаше все по-добре осветен и шумът започна да достига неистови степени.
Гледката, която ги посрещна, беше дори още по-хаотична от онова, което Малфурион бе наблюдавал по-рано. Имаше поне два пъти повече гоблини, отколкото преди, и всички се суетяха така, сякаш животът им зависеше от това… което вероятно беше самата истина. Неколцина стриваха парчета скала на прах, докато други подхранваха пещите. Използвайки система от огромни котли, закачени на движещи се вериги, зеленокожите твари придвижваха разтопения метал в непрестанен поток към огромните форми. Отвъд тях се виждаха още по-големи казани, пълни с вода, които очакваха вече запълнените съдове. Потящи се гоблини, обгърнати в пара, поддържаха формите, докато влизаха във водата.
Далече, вдясно от тунела, през който двамата бяха излезли, стояха захвърлени две вече готови метални плочи — очевидно неуспешни опити. По метала се виждаха дребни пукнатини, които явно ги правеха безполезни за задачата, за която ги искаше драконът.
— Все още не мога да разбера за какво им е всичкият този метал — измърмори Малфурион. — Да не би Нелтарион да планира да си направи броня?
Оркът смръщи вежди.
— Със звяр като него можем да очакваме всичко…
Откъсвайки се от загадката, нощният елф се загледа надясно. И наистина, малко по-нататък се виждаше широк отвор — онзи, използван по-рано от Земния пазител.
— Там! Трябва да стигнем дотам!
Брокс кимна, но попречи на Малфурион да излезе от тунела.
— Долу има гоблини. Ще чакаме.
Въпросните създания се мотаеха, докато разчистваха боклука от преработената руда. Друидът бързо осъзна, че гоблините ще стоят там твърде дълго.
— Трябва да ги махнем оттук или да ги разсеем, Брокс…
— Може би магия.
Малфурион прехвърли наум съдържанието на кесиите, закачени за колана му, после огледа пещерата. Имаше няколко неща, които можеше и да му свършат работа…
Но докато се пресягаше в една кожена торбичка, чудовищният глас на Нелтарион разтърси стените:
— Мекло! Върнах се! Новото ти творение ще работи или ще се нахраня с цялата ти мижава раса до един… като започна с теб за предястие!
Въпросният гоблин, когото Малфурион бе виждал и преди, се затича към гласа на господаря си откъм далечния край на пещерата. Той подритна няколко работника, за да ги подтикне да работят по-бързо, а после закуцука към високия проход. През цялото време си мърмореше нещо, в което острият слух на Малфурион долови още пресмятания.
Но още преди Мекло да достигне тунела, от него излезе черният дракон.
Брокс изруга. Той не знаеше за трансформацията, която бе погълнала до такава степен Нелтарион. За щастие ревът на гиганта заглуши гласа му.
— Мекло! Нещастно изпражнение на червей! Благосклонното ми търпение стигна предела си! Имаш ли новите плочи, или не?
— Две! Две, господарю! Виждате ли? Виждате ли?
Създанието посочи към мястото, където няколко работника се опитваха да махнат двойка огромни парчета метал от формите им. Въпреки казаните, пълни с вода, плочите все още цвърчаха от остатъчната горещина — достатъчно, за да изгорят жестоко някого.
— По-здрави от предишните, надявам се! Те се провалиха напълно!
Кимайки отривисто, посивелият гоблин обяви:
— Най-добрата сплав! По-здрава от стомана! И подсилени от енергиите, които ми осигурихте, ще устоят на всякакво напрежение, макар и да са по-леки от перце!
Сякаш за доказателство, гоблините, работещи над първата плоча, я понесоха с лекота, макар Малфурион да очакваше, че ще трябват поне десет пъти повече работници за целта.
Нелтарион огледа парчето метал с нетърпение. Дъхът му се ускори, докато все още червената плоча премина покрай него.
— Трябва само да я подържим във вода известно време и…
— НЕ! — изрева Земният пазител.
Гоблинът потрепери.
— Ъ… извинете, господарю?
Драконът продължи да се взира в плочата с налудничаво изражение.