Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението». Краткое содержание книги:
Всичко, което би намалило престоя им тук, беше добре дошло. Малфурион кимна и отново насочи вниманието си към прикрития капак. За момента имаха късмет, а звуците, причинени от извратената работа, извършвана над Детуинг, бяха заглушили смъртта на троловете, но нощният елф знаеше, че късметът им няма да продължи вечно…
Малфурион проби и последната защитна магия, а после издърпа фалшивия камък. Той беше тежък, точно както очакваше, но успя да го избута достатъчно, за да може да се промъкне вътре.
— Ще се опитам да бъда максимално бърз! — извика той.
Брокс кимна.
Друидът очакваше в тайника да цари мрак, но вместо това го посрещна ярка светлина, която в началото подразни очите му, но после по някакъв начин ги облекчи.
И когато те се адаптираха, нощният елф видя само на метри от себе си Демоничната душа. Беше положена върху великолепен червен плат с размерите на корабно платно, увита вътре като новородено. Дискът бе толкова малък, че дори Малфурион можеше да го държи с една ръка. Изглеждаше доста обикновен, въпреки зашеметяващата светлина, който излъчваше. Но друидът знаеше какви сили се крият вътре и затова пристъпи към творението на дракона с най-голяма предпазливост и внимание.
Малфурион изучи енергиите, които се вихреха около Демоничната душа, но не видя нито една, която да представлява опасност за него. Очевидно Детуинг смяташе, че съкровището му е толкова добре защитено, че не си бе направил труда да поставя защити и в тайника.
Елфът се наведе към диска. Толкова много сила в нещо толкова мъничко. Златният къс изглеждаше много по-голям в лапата на дракона, но Малфурион знаеше, че едва ли е променил размера си.
— Друиде! — чу внезапно гласа на Брокс. — Нещо идва! Мисля, че е каменният!
Малфурион си представи много картинно как чудовищният голем преминава през главата му, затова просто протегна ръка и взе диска.
Чак тогава осъзна грешката си.
Залата се изпълни от писъците на стотици умиращи дракони. Малфурион падна на колене, а звукът го оглушаваше. Имаше чувството, че есенцията на всеки от драконите, които са допринесли за създаването на Демоничната душа, сега крещяха да бъдат освободени… но знаеше, че това, което чува, всъщност е последната и най-хитра защита, скрита около диска толкова потайно, че бе излъгала дори неговите сетива.
И докато първите викове започнаха да отмират, през пещерите проехтя по-лош звук.
Яростният и истеричен рев на Детуинг.
Девет
Болката носеше удоволствие на Нелтарион, защото всеки болт, забит в люспестата му кожа, означаваше стъпка по-близо до превръщането му в бог. С бронята и диска щеше да бъде напълно неуязвим за всяка опасност…
— Бързо! — отново изрева драконът. — Бързо!
Гоблините почти бяха разположили ковача за нов удар. Мекло се беше покачил върху устройството, за да направлява посоката на движение…
И тогава през пещерите проехтя звук, който Земният пазител смяташе, че никога няма да чуе. Звук, който толкова силно ужаси левиатана, че той скочи на крака без да мисли, запращайки машината, Мекло и другите гоблини във въздуха.
— Моят диск! Моята Драконова душа! Някой се опитва да я открадне!
Той нададе страховит рев, който накара останалите зеленокожи мъници да се хвърлят в търсене на прикритие.
Нелтарион се изправи и скочи към прохода. Само наполовина закачена, третата от металните плочи се люлееше напред-назад по тялото му. Краката и опашката на черния гигант запращаха маси, наковални и котли във всички посоки. Разразиха се пожари и една от пещите избухна в пламъци, обстрелвайки всичко наоколо с горещи снаряди.
Нищо от този хаос и разруха нямаше значение за Нелтарион. Някой бе посмял да опита да открадне онова, което му беше най-скъпо. Той нямаше да го допусне! Щеше да бъде хванат и убит… но бавно… Щеше да го кара да агонизира. Това бе най-малкото, което заслужаваше, заради подобна дързост.
Земният пазител беше бесен, че натрапникът е преодолял различните му капани, пазачи и магии. Това бе обмислена операция, вероятно изпълнена от другите драконови ята. Той щеше да ги накара да страдат така, както го бе сторил със сините.
Драконът изрева отново и се понесе през тунела.
„Той идва! — предупреди ненужно Крас. — Идва!“
След това връзката между двамата неочаквано беше преустановена. Малфурион се изплаши, че с драконовия магьосник може да се е случило нещо, но знаеше, че в момента не може да мисли за приятеля си. Единственото, което имаш значение сега, бе бягството им с Демоничната душа.