Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението». Краткое содержание книги:
— Искам я закрепена сега!
— Но остатъчната горещина само ще засили болката! Болтовете така и така трябва да бъдат горещи! Наистина би било по-мъдро да изчакаме…
Черният левиатан удари пода с една лапа, достигайки на сантиметри от Мекло.
— Сега…
— Да, господарю Нелтарион! Веднага, господарю Нелтарион! Движение, охлюви! — извика Мекло по посока на гоблините, които все още направляваха плочата.
Докато те се извъртаха, драконът се насочи към широко открито пространство близо до най-отдалечената стена. Малфурион и оркът наблюдаваха с любопитство, а левиатанът легна на земята, разкривайки дясната си страна. От огромните прорези продължаваха да текат пламъци.
— Закрепете я! — изрева Нелтарион. — Закрепете я!
— Какво смятат да правят с това? — измърмори нощният елф.
Брокс поклати глава, не по-малко учуден от него.
— Пригответе болтовете, болтовете! — нареди Мекло. — Колкото може по-горещи!
Две групи от по дузина гоблини започнаха да правят нещо с огромен чифт клещи в една от пещите. Докато друидът наблюдаваше, те извадиха от там масивен болт, голям поне колкото орка.
— Ковачи! Подгответе машината!
Отдясно прозвуча подобен на стенание звук. Двайсетина гоблина влачеха към дракона нещо, което първоначално приличаше на някакъв особен катапулт. Но вместо кош, съоръжението имаше огромна и плоска от едната страна метална глава. За нея бяха закрепени скрипци и вериги, чието предназначение Малфурион не можеше дори да предположи.
— Плочата! — Нетърпението на Нелтарион нарастваше с всеки изминал миг. — Казах да я поставите на място!
Гоблините се подчиниха, почти изпаднали в истерия. Те се олюляха няколко пъти, докато приближаваха дракона… не заради тежестта на метала, а заради дишането на Нелтарион, което очевидно караше мястото, търсено от дребните създания, да се движи по-бързо, отколкото те можеха да маневрират. Най-накрая, по сигнал, даден от Мекло, те се наведоха напред и оставиха плочата да падне върху люспестата кожа.
Двамата наблюдатели отстъпиха шокирани, когато металът се сблъска с плътта на дракона. Силен цвърчащ звук изпълни пещерата. Ужасяващото треперене под нея накара плочата да се раздвижи, но въпреки това не се отлепи.
— Засега се задържа! — обяви Мекло. — Бързо! Първият болт!
Малфурион не можеше да повярва на очите си.
— Те… те ще я заварят за плътта му! Това е лудост! Лудост!
Брокс не каза нищо, но очите му бяха присвити, а десницата му стискаше кинжала толкова силно, че кокалчетата на пръстите му побеляха.
Земният пазител изглеждаше почти изпаднал в блаженство. Огромната му уста се изкриви в гущерова усмивка, а алените очи бяха премрежени. Гърдите му се надигаха и спускаха все по-бързо от нетърпение.
Гоблините, работещи с клещите, донесоха колосалния болт и го поставиха в една от дупките, разположени по ръба на плочата. Нощният елф бързо преброи поне дузина подобни отвори. Нима всеки един от тях беше предвиден за болт, който да пробие самите люспи на дракона?
Дишането на Земния пазител отново се оказа проблем за гоблините. На третия опит те успяха да хванат една от горните дупки. Парчето метал влезе наполовина, а създанията използваха дългите клещи, за да го наместят колкото може по-добре.
Мекло незабавно махна по посока на другата група.
— Наместете ковача! Искам го готов за незабавен удар!
С още сумтене и стонове гоблините издърпаха устройството срещу Нелтарион. Притворените очи на гиганта нетърпеливо наблюдаваха, докато слугите нагласяха машината.
Мекло скочи върху нея с изненадваща за възрастта си ловкост, а после внимателно огледа болта. Накара подчинените си да преместят леко устройството, а после слезе от него.
— Дърпайте! — извика след това гоблинът.
Същите дребосъци, които бяха направлявали машината, сега започнаха да дърпат различните вериги по нея. Друидът не можеше да проумее как точно работи творението на гоблините, но резултатът бе повече от очевиден.
Плоската страна на металната глава се спусна с невероятна сила върху болта.
Сблъсъкът предизвика звук като от чупещи се кости. Парчето метал потъна дълбоко, почти до края на главата си.
Нелтарион изрева, но каквато и болка да чувстваше, явно бе примесена със задоволство.
— Отново! — изрева драконът. — Отново!
Мекло пак се покатери върху машината и след като огледа болта, накара другите гоблини да направят съответните изменения в траекторията на ковача. След това скочи и отново извика: