Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението». Краткое содержание книги:
Той каза това на орка, който, типично за него, просто сви рамене и отвърна:
— Значи ще тичаме по-бързо.
Така и сториха. Дори и така обаче мина цяла вечност, докато достигнат първия завой и още по-дълго до втория. Но Малфурион бе окуражен, че е на прав път, защото разпознаваше все повече и повече белези. Вече се намираха поне на половината разстояние до целта си…
Брокс ненадейно сграбчи нощния елф за рамото и го блъсна към стената на тунела. Малфурион отвори уста, за да го попита какво има, но войнът разтърси рязко глава.
Тогава друидът чу тежките стъпки — причина за притеснението на орка. Двамата се притиснаха към извитата стена на тунела и в следващия миг от един съседен проход излезе нещо тъмно и зловещо.
Движеше се на два крака и формата му смътно наподобяваше тази на двамата натрапници. Цялото му тяло бе покрито със странни издатини и се движеше с особена клатеща се походка. Главата му бе изкривена и безформена и в началото Малфурион не видя очи на нея.
Когато създанието се приближи по-близо, нощният елф едва се сдържа да не извика.
Чудовището бе оформено от камък, но не като земните или инферналите. Вместо това изглеждаше така, сякаш някой е нахвърлял купчина камъни в грубо подобие на статуя. Но въпреки външността си, каменният гигант се движеше бързо и Малфурион си даде сметка, че ако ги видеше, двамата нямаше да могат да му избягат.
Великанът спря и сякаш огледа местността. Той наистина имаше очи, ако беше възможно двете малки дупки в „лицето“ му да бъдат наречени така. Те погледнаха с особен интерес към мястото, където се криеха натрапниците… а после ги отминаха и продължиха към друга част от пътеката.
Пазачът — защото създанието не можеше да бъде нищо друго — направи още две крачки и се озова точно до друида и война. Висок колкото дракон, той караше елфа да се чувства като джудже пред него. Докато гледаше как единият масивен крак се вдига и пада обратно на земята, Малфурион си представи как това нещо го смачква.
В продължение на няколко напрегнати мига създанието продължи да се оглежда. Друидът беше сигурен, че то подозира за присъствието им, но накрая гигантът продължи по пътя си, насочвайки се в посоката, от която двамата с орка бяха дошли.
Когато се скри от погледа им, елфът и спътникът му излязоха от скривалището си.
— Мислиш ли, че ще се върне? — запита Малфурион.
— Да… така че трябва да побързаме.
Те продължиха надолу по виещите се проходи, като на няколко пъти им се наложи да спират, за да може друидът да се ориентира. В единия от тези случаи бяха извървели няколко метра в един тунел, когато Малфурион откри, че е сбъркал пътя.
Накрая обаче достигнаха тясна пещера, която нямаше как да забрави. Спря се на входа, почти изненадан, че най-сетне са достигнали целта си.
— Тук горе е. — Нощният елф посочи към фалшивия камък. — Точно при онази лека издатина. Вляво от цепнатината.
Брокс явно не го виждаше, но докато прибираше брадвата си каза:
— Ще трябва да приема думата ти на доверие, друиде.
Оставаше обаче проблемът как да я достигнат. За пореден път онова, което изглеждаше толкова лесно в света на сънищата, в реалността се оказваше трудно. За да достигнат скривалището на Демоничната душа, трябваше да се катерят по опасната и коварна скална стена.
В далечината все още се чуваха ударите на ковача и ревовете на дракона. Тъй като Малфурион беше по-пъргав, в началото той поведе, но издръжливостта и силата на Брокс скоро наваксаха мудността му и двамата започнаха да се катерят с повече или по-малко една и съща скорост.
— Леко… леко вляво под скривалището има малка пещера — извика друидът. — Можем да я… да я използваме за почивка.
— Добре — измърмори зеленокожият войн.
Никой от двамата не гледаше надолу, съзнавайки, че това може да ги накара да изгубят равновесие. Малката ниша в скалата, вероятно точно толкова голяма, колкото да ги побере, ги зовеше.
Внезапно и без предупреждение в ума на друида прозвуча познат глас: „Пазете се от троловете!“
На нощния елф му отне около секунда да осмисли мисловното предупреждение на Крас. Това, че древният заклинател е поддържал връзка с него, не изненадваше Малфурион, но предупреждението му нямаше никакъв смисъл. Тролове? Какво искаше да каже?
По лицето му се посипа фин прашец. Очите му засмъдяха и той започна да мига, за да ги прочисти.