Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението». Краткое содержание книги:
— Друиде! Ела! Бързо!
Той прибра диска в една от кесиите си и когато я затвори, светлината намаля. След това Малфурион излезе навън и видя, че Брокс нетърпеливо го очаква при входа на тролската пещера. Нощният елф ловко слезе до другия проход и оркът го издърпа вътре. Ветеранът не даде на Малфурион време да си поеме дъх, а го повлече към дълбините на пещерата.
— Може би има изход! Вятърът означава път навън.
Тролското леговище бе изпълнено с кости и боклуци. Малфурион се опита да не гледа към различните кокали, макар те най-вероятно да принадлежаха на гоблини.
Но надеждите им за изход бързо увехнаха. Двете други помещения, които откриха, не водеха никъде, а течението, което Брокс бе почувствал, идваше от малки цепнатини в скалата.
— Наистина има логика. Драконът няма да остави такъв проход открит дори за поробените си тролове — измърмори нощният елф. — В капан сме…
Тогава чуха тежките стъпки навън. Те обаче не бяха драконови. Малфурион погледна иззад ъгъла и видя сянката на каменния голем.
— Детуинг не може да е много назад…
Черният дракон вече не можеше да има друго име, не и след онова, на което елфът беше станал свидетел.
— Значи оставаме и се бием — отвърна твърдо Брокс. — Нека видят, че не се боим от нищо.
„Диска… използвай диска…“
Малфурион се стресна. Гласът изчезна толкова бързо, че не успя да го идентифицира, но очевидно трябваше да принадлежи на Крас. Нощният елф обаче се поколеба, съзнавайки какви тъмни сили са затворени в Демоничната душа. Бе видял какво причини употребата на диска на дракона. Как можеше да разчита, че няма да засегне и него по някакъв подобен начин?
Силен рев разтърси пещерата. От тавана паднаха камъни, някои от тях достатъчно големи, за да размажат черепа на нощния елф. Нямаше повече време за мислене…
— Друиде, какво си намислил? — запита напрегнато Брокс, докато Малфурион вадеше Демоничната душа от кесията й. Светлината й изпълни пещерата и, за съжаление, се разпростря отвъд нея. Ако досега големът не знаеше къде са, вече със сигурност бе разбрал… а скоро и Детуинг щеше…
— Това е единствената ни надежда…
Малфурион вдигна диска и го насочи към най-голямата цепнатина в скалата. Нямаше представа как функционира Демоничната душа, затова просто се опита да си представи как проходът става достатъчно широк, за да могат двамата да избягат.
Нищо не стана.
„Трябва да се слееш с нея… да я оставиш да се превърне в теб и ти — в нея…“
Връзката отново изчезна, но сега нощният елф поне имаше представа какво да прави. Фокусирайки волята си върху диска, Малфурион се гмурна в него със силата на ума си.
Веднага почувства плашещата му същност. Този предмет не принадлежеше на света на смъртните. Силите, призовани от Детуинг, идваха в голямата си част от някъде другаде. Друидът искаше да се отдръпне, но не смееше.
„Слей се с него“ — беше казал Крас. Малфурион се опита да се отвори за Демоничната душа, да остави силите й да докоснат неговите.
И в същия миг… успя. Просто така. Силата, която се преля в нощния елф, го изпълни с такава увереност, че едва се удържа да не се обърне, за да се изправи срещу Детуинг, голема и всички други дракони в леговището на черния. Само съзнаването, че неговата смърт би означавала смърт и за надеждите на онези, които значеха нещо за него, го спря да не го стори наистина.
Оркът го гледаше притеснено.
— Друиде… добре ли си?
— Да, разбира се — почти се сопна той. Пое си дълбоко дъх и погледна орка извинително. След това отново насочи Демоничната душа към цепнатината.
— Отвори пътя… — прошепна нощният елф.
Блясъкът около диска се усили… и внезапно скалата над тях буквално се изпари. Не остави нито прах, нито парчета камъни. Никаква следа. Демоничната душа прогаряше скалата и почвата над нея без никакво усилие. Макар двамата да не можеха да видят действащите магически сили, това не им пречеше да се удивляват на ефекта. Новият тунел продължаваше все напред, а краят му се губеше в мрака.
— Ще продължи, докато пътят не е напълно прочистен — каза Малфурион, макар че нямаше представа откъде знае това. — Трябва да тръгваме.
Дребната пещера се разтърси от нещо, което изглеждаше като гръмотевица. Брокс бързо погледна иззад ъгъла.
— Каменният се опитва да ни достигне с копаене!