Всичко започна в книжарничката на Хюго [bg]

Автор: Кинг Шели
Год: 2016
Язык: болгарский
Год: Кръгозор
ISBN: 978-954-771-367-3
Переводчик: Силвия Николова
Жанр: Современные любовные романы

Электронная книга - «Всичко започна в книжарничката на Хюго [bg]». Краткое содержание книги:

Всичко започна в книжарничката на Хюго “Водното конче“. Звучеше като надпис в магазин, като рекламна фраза в уебсайт. Вече си представях как хората минават по улицата, поглеждат надписа и влизат вътре да питат: „Какво? Какво се е случило тук?“ 34-годишната Маги Дюпре наскоро е „напуснала принудително работното си място” в стартъп компания в Силициевата долина. Докато чака да се появи следващата голяма възможност, тя прекарва дните си в уютната книжарничка за стари книги „Водното конче” в компанията на собственика Хюго и на ексцентричните му клиенти. Един ден Маги намира старо издание на романа „Любовникът на лейди Чатърли“ с бележки в полетата, които са си разменяли двама непознати — Катрин и Хенри. Впечатлена от изключителната нежност, страст и финес в тяхната кореспонденция, тя решава да я разгласи, за да привлече клиенти за „Водното конче“. Когато тази необичайно романтична история се разчува, книжарничката се пълни с хора и всеки иска да разбере какво се е случило с двамата влюбени. Докато Маги лист по лист подрежда историята на една любов, открива романтика, която липсва в съвременния свят, и разбира истини за себе си, които променят живота й. Романът среща чара на ретрото с модерните технологии и е дар за тези, които вярват в магията на книжарниците… и в силата на книгите. Шели Кинг завършва английска литература в университета в Тенеси. След това се насочва към софтуерната сфера и работи в Силициевата долина за редица стартъпи и фирми, които фигурират сред 500-те най-добри на сп. „Форчън“, като автор, мениджър на проекти, системен архитект, мениджър професионални услуги и стратег за социалните медии. Живее в планините Санта Круз със съпруга си Джон. „Всичко започна в книжарничката на Хюго” е първият й роман.

Перейти на страницу:

В тази общност знанието беше всичко, а Джейсън беше великият владетел, убиецът на дракони, междупланетарният, многоизмерен, слушащ келтски пънк рок Харолд Блум на всичко, което включваше мечове и лазери. Всички те идваха заради Джейсън. Преди два дни седях на същото място, когато една клиентка дойде и попита за книга с „един мъж в инвалидна количка, който живее в замък“, а като допълнителна информация каза. че: „на корицата има голяма къща на един хълм, а момиче и момче тичат в обратна посока“. След по-малко от две минути книгата вече беше в ръцете й. Докато записвах продажбата, тя повтаряше с навлажнени очи: „Обичах тази книга като дете. Не мислех, че някога ще я намеря.“ В „Аргонет“ спестявах милиони долари на клиентите ми, но никога не съм ги докарвала до сълзи от щастие.

— Винаги съм смятала, че Люк трябваше да мине на тъмната страна — каза Саша, червенокосата жена от партито на Хюго, която разбрах, че работи в раздела за детски книги в „Аполо“. — Тогава Лея щеше да спаси Републиката.

— Аз пък винаги съм смятал, че Люк трябваше да нареди в една редица всичките онези еуокита, а после да се качи на един от глайдерите и да се вреже в тях — каза Дизи, легнал по гръб до играта, като галеше Грендел с ръка.

Джейсън започна да пищи, като имитираше виковете на умиращите еуокита, гърчещи се в предсмъртна агония. Малкото му възлесто тяло се тресеше, претърколи се на една страна, държейки се за корема.

— Дори по-добре — предложи Дъг, високият IT специалист с прическа тип Луи XIV, който постоянно пращаше по дяволите звънящия си телефон, — може да си завържеш на всеки крак по едно еуоки и така ще си имаш чехли, които да ходят вместо теб.

— Еуоки-чехли — каза Джейсън.

— Еуоки-чорапи — каза Дизи.

Дизи се разходи из предната част на книжарницата с походката на Франкенщайн, все едно имаше еуокита на краката. Всички се разсмяха. Всички освен Дей-Юнг, пазителят на раздела за научна фантастика в „Аполо“.

— Аз харесвам еуокитата — каза Дей-Юнг, като потърка кафявата си тениска с надпис: „Не мога да заспя, клоуните ще ме изядат“. Само аз бях достатъчно близо до него, за да го чуя, преглеждаше една маса, отрупана с книги на Кони Уилис, близо до мен. Имаше навика да става и да се разхожда наоколо, докато не дойдеше неговият ред да хвърля заровете, вместо да седи с останалите.

— Аз също харесвам еуокитата — казах аз, въпреки че не беше вярно.

Обаче харесвах Дей-Юнг. Не исках да се чувства изолиран — като Плутон от Слънчевата система. Усмихна ми се и леко сви рамене, връщайки се отново към книгата, която разглеждаше.

Нимю идваше във „Водното конче“ все по-често и по-често, за да „помага“ на Джейсън да реди книги в дълбините на книжарницата. Мернах ги един ден над една редица книги в раздела с президентите — лицата на всички онези лидери на свободния свят ги зяпаха от кориците. Беше обвила с ръце врата му, пръстите й бяха преплетени, точно както другите момичета в средните класове те учат как се целува момче.

И, разбира се, натискането отзад сред книгите отново ми напомни за Раджит. Не го бях виждала от седмица след сцената в дома му. Непрестанно си представях книгата там с него и се опитвах да си обясня защо я беше взел. Толкова странно повтаряше, че вината не била моя.

— Много мило, че си се сетила да ми вземеш суши — каза Нимю, когато Саша й подаде от торбата с покупките пластмасова кутия. — Нямаше ли с кафяв ориз? Обикновено в „Хол Фуудс“ имат калифорнийски ролца с кафяв ориз.

През по-голямата част от времето лицето на Саша беше замръзнало в безразличие, но видях как сега едната й вежда се извива нагоре от раздразнение и тя повдигна торбата от „Сейфуей“, за да й покаже логото на магазина.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?