Всичко започна в книжарничката на Хюго [bg]

Седях на канапето, облечена в лятна рокля до коленете, която бях купила в магазин за дрехи втора употреба, и четях „Нейният херцог“, докато Раджит оправяше нещо по колелото ми. Харесваше ми да го гледам как работи по колелата, изражението му беше едновременно загрижено и концентрирано, все едно се опитваше да накара колелото да му сподели какво не е наред. Измерваше доколко е износена веригата. Заслуша се, докато въртеше педала. Намаза я с олио, все едно я мажеше с лекарство. Не му беше скучно да върши всички тези неща, защото бяха изцерителни.

— Защо четеш такива книги? — попита той.

Погледнах корицата с жена, чийто гол гръб се виждаше от полуразтворената отзад рокля.

— Имаш предвид любовни романи ли?

— Изглеждаш по-… — сви рамене той, като завъртя с ръка задното колело.

— Литературен тип?

Усмихна ми се иззад въртящото се колело, а аз оставих книгата в скута си.

— Забавни са. Героините са решителни, независими и упорити. Начело са на пиратски кораби, дуелират се и шпионират за родината си. Приятно четиво са.

— И сексът няма нищо общо с това, че ги харесваш.

— О, сексът има много общо.

Изправих се и отидох до колелото. Стоях боса на скъпия му под от бамбук. Между нас имаше едно колело и поне метър разстояние, но все пак усещах как тялото ми се стреми към него.

— Влюбвала ли си се някога? — попита Раджит.

— Това пък откъде дойде?

— Не казвам нищо — отвърна той и продължи да гледа задното колело, докато се върти, и да проверява дали не се е изкривило. — Просто питам. Била ли си влюбена някога?

— Предполагам, че да. Може би.

— Сигурен съм, че щеше да си спомняш, ако си била влюбена.

— Няма никаква гаранция за това.

Той свали колелото от Стойката. Седна на него, обви кръста ми с ръце и ме придърпа към себе си.

— Казвала ли си на някого, че го обичаш? — попита той.

Замислих се върху тези думи и как биха звучали от моята уста. Големи думи, трудни за произнасяне, щяха да излязат тромаво от устата ми. Думи, за които човек трябва да ходи на уроци, за да се научи да ги казва.

— Не — отвърнах. — А ти?

Сви рамене и аз получих отговора си.

— Така — казах аз, докато навивах кичур от косата му около пръста си. — Мой ред е. Колко още жени се размотават из града на някое от твоите колела?

— Какво?

— Голяма работа. Не живея с никакви илюзии. Знам за Дебора и предполагам, че е имало и други.

— Говорила си с Джейсън — смръщи чело той.

— Всъщност Джейсън говори с мен.

— Маги, ние сме възрастни хора. И двамата имаме предишни връзки.

— Знам. Това казвам и аз.

— Не мисля така.

Затвори очи за секунда и пое дълбоко въздух.

— Това… — започна той, като размаха няколко пъти ръка между мен и него — ти и аз. Не е най-традиционната връзка.