Всичко започна в книжарничката на Хюго [bg]

— Когато бях на двайсетина години — каза той, — прекарах няколко години в Париж. Добре де, последвах една жена в Париж. Тя напусна града, но аз останах.

— Тази история ще завърши щастливо, нали? Имам нужда от щастлив край.

— Да, там се влюбих в друга жена.

— О, добре.

— По-възрастна. Омъжена. С две деца.

— За бога, Хюго.

— Срещнахме се в „Мелоди График“, магазин за канцеларски стоки на улица „Пон Луи-Филип“. Не можех да спра да мисля за нея. Всеки ден ходех там с надеждата, че ще я видя отново. Един ден погледнах в книгата за клиенти, като си мислех, че може да е оставила името си вътре в деня, в който я видях. Докато разлиствах книгата, видях съобщение. „Чакай ме в „Ла Винчи“. Знаех, че го е оставила тя. Това беше ресторант в латинския квартал. Обаче датата беше отпреди два дни. Бях я изпуснал. Отидох в ресторанта и попитах за нея, но там не знаеха нищо за жената, която търсех. Бях отчаян. После един ден се разхождах из някакъв парк, който въобще не беше близо нито до магазина, нито до ресторанта, когато я видях. Седеше на една пейка и четеше роман на Джон льо Каре. Седнах до нея. И всичко започна оттам.

— Станали сте любовници?

— За няколко месеца. Оставяше ми съобщения в книгата за клиенти на магазина за канцеларски стоки къде да се срещнем. Тогава нямах никакви пари. Мисля, че тя харесваше точно това. И маниерите ми на типичен мъж от Айдахо. Обаче един ден общенията спряха. Ходех в магазина всеки ден, а понякога по няколко пъти на ден. Собственикът на магазина ми каза веднъж: Спри да задаваш толкова много въпроси и се ослушай за отговорите. Време е да се прибереш вкъщи.“

Чаках Хюго да добави още нещо, големият финал. Той обаче просто си седеше тихо до мен.

— Не че не оценявам, че сподели с мен личната си драма, Хюго, но се чудя как тази малка история трябва да ме накара да се чувствам по-добре.

— Извинявай — отвърна той. — Това ли трябваше да правим?

— Нямаш си и идея колко си зле в това отношение — казах му аз.

— Това не ми е точно силата. Обикновено, когато някоя жена е нещастна в мое присъствие, правя неща, които ние с теб не правим.

Изправих глава и го потупах с ръка, натежала от алкохола, по коляното, което ми служеше допреди малко за възглавница.

— И защо така? Не, че ти отправям покана. Обаче ти се държиш като Казанова с всеки друг, който има вагина и все още диша.

Устата му се разтегна в усмивка. Протегна ръка и ме щипна по брадичката.

— Ти си просто много, много ценна за мен.

Усетих, че след малко наистина ще се разрева, а не исках да плача. С толкова много бърбън в мен, щеше да боли. Отново положих глава на коляното му.

— Не се харесвам — казах аз.

Той ме погали по главата.

— Тогава ще ми се наложи да те харесвам и за двама ни.

Споделих му за караницата ми с Раджит. След като му разказах всичко, Хюго се изправи и ми подаде ръка. Отидохме в апартамента му и скоро нудълите, които бях изяла, се просмукаха от бърбъна на Хюго. Той ме зави през раменете с едно избеляло одеяло на лосове от времето, когато е бил бойскаут в Айдахо.