Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Научная фантастика » Зной в полунощ [Hot Sky at Midnight - bg]
Зной в полунощ [Hot Sky at Midnight - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зной в полунощ [Hot Sky at Midnight - bg]

Электронная книга - «Зной в полунощ [Hot Sky at Midnight - bg]». Краткое содержание книги:

След двеста години човечеството безгрижно е съсипало скъпоценната си планета… Задава се и собствената му неминуема гибел. Може ли то да я избегне? На каква цена? Как да се спаси от тази „оргия на глупостта“?
Робърт Силвърбърг изгражда един смайващо правдоподобен свят — толкова осезаем, че изглежда единствено възможният. Човекът е все така отдаден на вечените си житейски проблеми — любов, ревност, професионална кариера, секс, пари, приятелство. Но Земята е друга, космосът е постижим, генното инженерство скоро ще предостави ключа към световното господство на една от двете мегакорпорации в Слъчевата система. Алтернативи има, но изборът е страхотно труден, защото е въпрос на морал…
1 ... 46 47 48 49 50 51 52 53 54 ... 144
Перейти на страницу:

Карпинтър гледаше мрачно монитора. Роудс бърбореше като влюбен колежанин. Или още по-лошо — като дърт и побъркан сексуален маниак.

— Казвам ти, когато се любим… не можеш да си представиш… просто не можеш да си представиш…

Ясно. Слушаше безконечните обяснения на Роудс и не можеше да си представи нищо освен нейната буйна, къдрава и твърда като вълна коса и острия, напрегнат и невротичен поглед.

— Добре — каза най-после Карпинтър. — Явно много държиш на нея. Мисля, че те разбирам. Но ако иска да захвърлиш работата си… Защото е пагубна, така ли? Всички тези безсмислици за превръщането на човешката раса в отвратителни франкенщайновски чудовища?

— Да.

Карпинтър усети, че започва да се дразни.

— И ти, и аз много добре знаем, че това са типичните антинаучни глупости, които тъпаци като нея повтарят от времето на индустриалната революция. Сам ми каза, че тя не вижда никаква алтернатива на приспособяването. И въпреки това продължава да те тормози за това, че работиш в „Сантачиара“. За бога, Ник. Такъв великолепен учен като тебе би трябвало да прояви малко повече разум и да не се обвързва емоционално с подобни хора.

— Твърде късно е, Пол. Вече съм обвързан.

— Така. Тя те е омагьосала с вълшебната си вагина, която е в състояние да ти достави такова удоволствие и е толкова уникална и незаменима, че ти никога не би могъл да откриеш равностойна на нея дори да преровиш женския пол в цялата му широчина и дълбочина, поради което изобщо не си в състояние да…

— Пол, моля те.

— Съжалявам.

— Признавам, че съм идиотски зависим от нея — усмихна се гузно Роудс. — Но съм, и това е самата истина. Пределно ясно ми е освен това, че политическите й убеждения не са нищо повече от безсмислени глупости. Работата е там, че в известен смисъл аз ги споделям.

— Какво? В такъв случай наистина си се побъркал! Споделяш ги?

— Не става дума за това, че генното инженерство би ни помогнало да се справим с гадостите, които ни предстоят. Абсолютна глупост от нейна страна е да смята, че човек би могъл да съществува върху Земята, без да се промени. Това трябва да стане на всяка цена. Нямаме никакъв избор.

— В такъв случай какво споделяш?

— Става дума за следното. Генетичните изследвания в лабораториите на „Сантачиара“ са отишли далеч по-напред от всички останали изследвания. Както навсякъде, и „Самурай“ има свой отдел за шпионаж и докладите, които получавам, ме убеждават, че наистина сме много напред. Новата разработка на онзи младок Ван Влиет, за която ти разказвах миналата седмица, го доказва по безспорен начин. Колкото и да ми е неприятно, трябва да призная, че независимо от налудничавостта си идеята на Влиет крие далеч по-големи възможности за спасяване на човечеството от всички проекти, с които съм запознат.

— Хемоглобиновата идея.

— Именно. Все още й липсват някои основни положения, но кой казва, че проблемът не може да бъде решен? Както сам знаеш, лично аз бих загробил този проект, защото ме плаши, но не мога. Просто не мога. Не и преди да са направени нужните проби и лабораторни изследвания. Може да ти звучи старомодно, но съвестта не ми дава да го унищожа априори, без да съм го проверил.

— Това е добре. Не е зле човек да има съвест, Ник.

— Имам известни резерви по отношение на концепцията му — не става дума за моралната страна на въпроса, която вече обсъждахме, но и в техническо отношение. Не съм сигурен дали наистина проектът е осъществим, а ако е, дали трябва да бъде осъществен. Но аз съм доста консервативен по този въпрос. Вече съм малко старичък за големи рискове. Възможно е да съм безнадеждно изостанал, а Ван Влиет да е истински гений. Единственият начин това да бъде проверено е предложението му да бъде подложено на сериозни изпитания. Именно това и ще направим. След като мислих непрекъснато последните дни, тази сутрин повиках Ван Влиет и му казах, че ще направя заявка за увеличаване на изследователския му бюджет.

— Единствената достойна постъпка — каза Карпинтър.

— Но ако се окаже, че наистина се е докопал до нещо осъществимо и „Сантачиара“ успее да го разработи, това ще осигури на „Самурай индъстрис“ абсолютен контрол над оцеляването на хората на Земята. Монопол над възможността да останеш жив, Пол, разбираш ли за какво става дума?

1 ... 46 47 48 49 50 51 52 53 54 ... 144
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)