В долината на смъртта
- Автор: Май Карл
- Серия: deutsche herzen, deutsche helden #2
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «КАЛЕМ — 90»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «В долината на смъртта». Краткое содержание книги:
— По-полека, по-полека! — прекъсна словото му Уолкър. — Ти още не знаеш всичко! Ако Артър Уилкинс действително е все още жив, тогава би трябвало да му отстъпиш пак Уилкинсфийлд!
— Как тъй? Та нали съм го платил!
— Ама не на него, а на мен!
— Това какво променя?
— Само една малка подробност, сър: той изобщо не ми е продавал плантацията!
— Не разправяй тъпи вицове!
— За мен това е горчива истина! Когато срещнах тоя Уилкинс в Санта Фе, бях удивен от смайващата му прилика с моя мил приятел Ролан. Сприятелих се с него и малко по малко узнах цялото му житие-битие. Той даже ми показа документите си. От цялата работа можеше да излезе един много добър улов. Прилъгах го в Долината на смъртта, където Ролан от дълго време бе започнал да експлоатира наново една стара живачна мина и изложих на последния плана си. Този се съгласи. Прати един куршум в главата на Уилкинс, отстрани трупа и обсеби документите му. Двамата препуснахме към Санта Фе, където Ролан изигра ролята на Уилкинс — приликата му с него правеше това възможно. Той ми продаде Уилкинсфийлд и претенциите относно дълга на чичото. Аз потеглих за Уилкинсфийлд и продадох правата си на теб. Ето как стигна до притежание на плантацията, мастър Лефлър! — завърши той със злорадо хилене.
Миранда, която слушаше мълчаливо отстрани, също се усмихна. Лефлър пък направи физиономия сякаш се пробуждаше от някой сън.
— Да вярвам ли наистина? — попита като занесен.
— Ще те помоля!
— Вие двамата сте убили Артър Уилкинс?
— Щом така го наричаш, да — изхили се Уолкър.
— И сте ме измамили?
— Това също. Но не се коси, човече! Доколкото те познавам, съвестта ти не е толкова деликатна, че да изпаднеш в гърч или чак пък в безсъзнание.
— Значи аз съм ви всъщност… съучастник?
— До тоя момент още не, но скоро ще станеш!
— За тая работа имам дяволски малко желание!
— В такъв случай губиш Уилкинсфийлд.
— С което бих бил осъден на разорение! Трябва да знаеш — е, няма да се представям в добра светлина, — че живях малко безгрижно. По-раншната ми плантация отиде по дяволите. Сега притежавам само Уилкинсфийлд.
— Значи ще се окажеш просяк, ако дойде ден да се докаже, че покупката няма законна сила.
— Проклятие!
— И после искам да ти кажа още нещо, мастър Лефлър. Или участваш с нас, или ще трябва да си поговорим с по-остър тон!
— Как така?
— Е, можеш да де досетиш, че няма да търпим човек, който знае нещата, а не е съучастник!
Лефлър хлътна на стола си. Колкото и безсъвестен човек да беше иначе, пред тази бездна от престъпления той се ужаси.
— Е-е, какво става? — ухили се Уолкър ехидно. — Надявам се, няма да идеш да се удавиш в реката, заради душевните си терзания! Засега работата не е в опасност. Само се гърми надалеч. Не знам какво цели всъщност Ролан с празните си брътвежи! Артър Уилкинс е мъртъв, Адлер — също. Тоя Адлер, трябва да знаеш, дошъл в Запада да търси Артър. Открил следата му и ето как стигнал до Долината на смъртта. Само че там попаднал в ръцете на Ролан, който много-много не му се церемонил.
— Не му се церемонил?
— Да.
— Убил… го?
— Какви ги дрънкаш все такива големи приказки за убийства? Той просто го е отстранил, защото беше наш враг. Това е всичко. Една битка и нищо повече. И по-умният печели. Баста!
Съмненията, изпитвани преди малко от Лефлър, очевидно не лежаха на дълбока основа. Ужасът му отлетя.
— Е, щом като Артър Уилкинс е мъртъв — произнесе той, — то вече няма от какво да се страхувам!
— Повече отколкото си мислиш — намеси се Ролан. — Защото нещата стоят, както казах преди малко: Уилкинс и Адлер са още живи!
— Още живи! — подскочи уплашено Лефлър.
— Значи не си ги пречукал? — извика Уолкър.
— Не.
— Hell and damnation![35] Да не си побъркан?
— Побъркан сигурно не. Имах две много важни причини да запазя живота на двамата.
Уолкър беше пребледнял от възбуда. Той сграбчи ръцете на Ролан.
— Проклет глупак! Би трябвало да ти забия ножа в гърлото! Знаеш ли, че не само мен и този мастър, ами и себе си подхвърляш на най-голяма опасност?
— Моля те да си снемеш ръцете от мен! — отвърна невъзмутимо Ролан. — Не съм ти някой глупав юноша, с когото можеш да правиш каквото ти скимне! Обикновено знам какво върша.
— Когато си оставил живота на ония двамата, не си знаел какво вършиш.
— Много добре даже! Повтарям, имах си своите основания!
— Е, ами че я имай тогава добрината да ги споделиш с нас, мой най-добри мастър Ролан! — избухна ядно Уолкър.
35
Hell and damnation! (англ.) — По дяволите! (Б. пр.)