Хари Потър и огненият бокал

— Защо ги пращат? — попита Джини, докато подлепяше своята „Хиляда магически билки и плесени“ с магискоч, седнала на килимчето пред камината в дневната.

— Оплакват се от охраната по време на финала на Световното първенство — отвърна Пърси. — Искат компенсации за разрушените си вещи. Мъндънгус Флечър е предявил иск за палатка с дванайсет спални и вградено джакузи, но номерът му няма да мине. Със сигурност знам, че е спал под наметалото си, опънато върху няколко колчета.

Госпожа Уизли погледна към часовника с голяма дървена кутия. Хари много харесваше този часовник. Той беше напълно безполезен за всеки, който иска да знае колко е часът, но затова пък засипваше с каква ли не друга информация. Върху всяка от деветте му златни стрелки беше гравирано името на някой от семейство Уизли. На циферблата вместо цифри бяха означени местата, където можеше да се намира всеки от тях — „вкъщи“, „на училище“, „на работа“, но също така и „в неизвестност“, „в болница“, „в затвора“. На мястото на дванайсетия час тук пишеше „смъртна опасност“.

Осем от стрелките в този момент сочеха „вкъщи“, но най-дългата стрелка — с името на господин Уизли — бе спряла срещу „на работа“. Госпожа Уизли въздъхна.

— На баща ви не му се е налагало да ходи на работа през почивните дни от времето на Вие-знаете-кой — каза тя. — Карат го да работи прекалено много. Ако не се върне скоро, вечерята му ще изстине.

— Е, татко иска да компенсира грешката си след финала, нали? — обади се Пърси. — Да си кажем честно, не бе много разумно да направи публично изявление, без да е говорил с началника на отдела си преди това…

— Да не си посмял да обвиняваш баща си за това, което е написала онази мизерница Скийтър! — веднага избухна госпожа Уизли.

— Ако татко беше премълчал, тази Рита щеше да напише, че е позорно никой от министерството да не даде изявление — намеси се Бил, който играеше шах с Рон. — Рита Скийтър за никого не е написала нищо добро. Помните ли, веднъж интервюира всички отменители на заклинания в „Гринготс“ и ме нарече „дългокос малоумник“?

— Ами че косата ти е доста дългичка, миличък — меко каза госпожа Уизли. — Само ако ми позволиш…

— Не, мамо!

Дъждът барабанеше по прозореца на дневната. Хърмаяни бе потънала в своята книга „Класически заклинания“ за четвърти курс — госпожа Уизли бе купила от „Диагон-али“ по един екземпляр за нея, Хари и Рон. Чарли кърпеше една огнеустойчива балаклава14. Хари лъскаше „Светкавицата“ с отворен пред себе си комплект принадлежности за метла — подарък от Хърмаяни за тринайсетия му рожден ден. Стиснали пера в ръце, Фред и Джордж седяха в далечния ъгъл и си шепнеха, склонили глави над парче пергамент.

— Какво правите там вие двамата? — рязко ги попита госпожа Уизли с прикован в тях поглед.

— Пишем си домашното — отвърна неясно Фред.

— Не ставайте смешни, още сте във ваканция! — отсече госпожа Уизли.