Хари Потър и огненият бокал

— Нали всички сме сигурни, че духът, макар и безотговорен, не е измагьосал знака? — разпалено попита Пърси.

— Господин Крауч да се благодари, че в „Пророчески вести“ не знаят как се отнася към домашните духчета! — ядоса се Хърмаяни.

— Виж какво, Хърмаяни! — каза Пърси. — Такъв високопоставен служител на министерството заслужава безпрекословно подчинение от слугите си…

— Искаш да кажеш — от робите си! — пискливо рече Хърмаяни. — Той не плаща на Уинки, нали?

— Май ще е най-добре да се качите по стаите си и да проверите дали сте си приготвили всичко! — прекъсна спора госпожа Уизли. — Хайде, всички…

Хари събра принадлежностите си за метла, преметна през рамо „Светкавицата“ и тръгна нагоре с Рон. Барабаненето на дъжда, свистенето и стенанията на вятъра отекваха още по-силно под покрива, а и таласъмът, който живееше на тавана, надаваше вой от време на време. Като влязоха в стаята, Пигуиджън зацвърча и запърха в клетката си. Отворените вече куфари го бяха накарали да изпадне във възторг.

— Дай му малко „Совешка сладост“ — предложи Рон и хвърли на Хари един пакет. — Може да му запушат човката.

Хари промуши малко от храната през решетките на клетката на Пигуиджън, а после се зае с куфара си. Клетката на Хедуиг стоеше празна до него.

— Мина повече от седмица… — Хари се загледа в опустялата пръчица за кацане в клетката. — Рон, не може да са хванали Сириус, нали?

— Не, щяха да пишат за това в „Пророчески вести“ — отвърна Рон. — От министерството щяха да се похвалят, че все пак са хванали някого, нали?

— Да, предполагам…

— Виж, това са нещата, които мама ти е купила от „Диагон-али“. Взела ти е и малко злато от твоя трезор в банката, изпрала ти е всичките чорапи.

Той сложи пакетите върху леглото на Хари и пусна кесията с пари и куп чорапи до тях. Хари разгледа покупките — „Класически заклинания“ за четвърти курс от Миранда Гошоук, шепа нови пера, дузина рула пергамент и допълнителни съставки за комплекта по отвари, защото гръбнакът от риба-лъв и екстрактът от беладона му бяха на привършване. Тъкмо трупаше бельото си в котела, когато Рон извика високо зад него:

— Това пък какво ли е?

Той държеше нещо, което заприлича на Хари на дълга кафеникава рокля от кадифе с опърпана на вид дантелена якичка и дантелени маншети в тон с нея.

На вратата се почука и госпожа Уизли влезе с изпраните им дрехи за „Хогуортс“.

— Заповядайте — каза тя и ги разпредели за двамата. — А сега, ако обичате, ги приберете така, че да не се мачкат.

— Мамо, дала си ми някоя от роклите на Джини — показа й Рон кафявата дреха.

— Какви ги приказваш! — отвърна госпожа Уизли. — Твоя е. Официалната ти мантия.

— Какво? — изуми се Рон.

— Официалната ти мантия! — повтори госпожа Уизли. — В училищния ти списък пише, че трябва да имаш официална мантия тази година. За специални случаи.