Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
Тсата видя как едното чудовище замахва с масивната си ръка към него и веднага се наведе, избягвайки успешно удара. Той заби едната си кнтха в ребрата на гаурега, влагайки цялата си сила в удара. Острието се вряза дълбоко в плътта на звяра, но мускулите му бяха прекалено жилави, за да бъдат разрязани лесно, ето защо оръжието бе изтръгнато от ръката на татуирания мъж с отдръпването на чудовището. То нададе кански рев и отстъпи назад, а един от другите ткиуратци използва момента и отсече ръката му от китката с мощен замах; мъжът обаче не видя другата ръка на хищника, докато не стана прекалено късно. Тя го сграбчи за пищяла с желязна хватка и ткиуратецът замахна към муцуната на чудовището, сцепвайки устните му, но куката за изкормване се удари в масивната челюстна кост и отскочи назад. Гаурегът замахна и запрати мъжа във въздуха; още преди другарят му да се строполи тежко върху купчина каменни отломки обаче, Тсата нанесе втория си удар. Гигантското същество нямаше време да реагира и татуираният мъж заби втората си кнтха в гърба му с цялата сила, на която бе способен.
Този път изглежда бе успял да засегне някой от жизненоважните органи на чудовището. Хищникът направи няколко несигурни крачки, като се опитваше да достигне стърчащото от гърба му оръжие, ала усилията му бяха безрезултатни. Гаурегът се строполи тежко на земята, а ведно с последния му дъх от зъбатата му муцуна избълбука струя алена кръв.
През цялото време, докато се занимаваше с единия звяр, ткиуратецът не изпускаше от поглед и другото страшилище. Различната твар все още се занимаваше с неговия другар. Тсата се приближи внимателно до падналия хищник, готов да отскочи при първия признак на живот на Различната твар, и измъкна оръжията си, след което се завтече да помогне на сънародника си.
Този мъж — името му беше Хет — водеше боя тактически. Вместо да се изправи сам срещу превъзхождащия го по сила и размери противник, той го примами настрани, за да могат другарите му да довършат първото страшилище, възприемайки дефанзивна стратегия. Сега видя, че Тсата идва да му помогне, и съотношението на силите се преобърна. Той се хвърли в атака, привеждайки се ниско, за да посече коленете на врага си. Ударът му обаче се оказа неточен и вместо коленните сухожилия порази прасеца на единия му крак; въпреки това явно бе достатъчно силен, защото от раната избликна кървава струя, която обагри сивата козина на гаурега. Хет се отдръпна назад, избягвайки контраатаката на Различното създание; в същия момент Тсата порази трицепса на чудовището. Разярен, хищникът се обърна към него, и Хет се възползва от ситуацията, за да разпори масивното му бедро.
Двамината ткиуратци продължиха в същия дух още няколко минути, като всеки път нанасяха нова рана на противника си и успяваха да се изплъзнат невредими. Най-накрая, когато цялата му козина се обагри в пурпурно и сериозната загуба на кръв забави реакциите му, Хет се възползва от поредния зле насочен удар на хищника и разряза гърлото му със своята кнтха, при което гаурегът изхриптя зловещо и се сгромоляса на земята, без да издаде друг звук.
Тсата се усмихна на другаря си.
— Да побързаме — каза той на родния им език. — Може да дойдат и други.
Те прибраха оръжията си. Хет отиде да види спътника им, който започваше да крещи от болка — първоначалният шок бе отминал и агонията разпростираше пипалата си по тялото му. Междувременно Тсата се приближи до вратата. Пушекът бе станал още по-гъст, тропането бе престанало, а от стареца нямаше и следа. Татуираният мъж почисти каменните отломки и отвори вратата, като гледаше да я използва като преграда между себе си и вътрешността на подземието. Това се оказа мъдър ход, понеже от отвора лумнаха буйни пламъци, които щяха да го опърлят не на шега, ако бе застанал на пътя им. В следващата секунда огнените езици се успокоиха, ала продължиха да поглъщат интериора с неотслабващ глад.
Мъжът си пое дълбоко въздух, задържа го и надникна вътре. Очите му веднага се насълзиха — димът бе прекалено горещ, за да издържи дълго така. Временно лишен от зрение, Тсата се протегна, убеден, че сетивата му ще го предупредят, ако се доближи прекалено близо до пламъците. Ръката му напипа някаква тъкан и мускули. По всичко изглеждаше, че това е нечие рамо, ето защо ткиуратецът го стисна здраво, напрегна мишци и задърпа нагоре.
Човекът се оказа учудващо лек за ръста си, ала въпреки това на Тсата не му беше никак лесно да повдигне инертна маса. В крайна сметка успя да изтегли отпуснатата фигура и я положи на земята, но дотогава вече бе разбрал, че помощта му е безнадеждно закъсняла.