Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
— Вече го правя.
Зан изгледа ткиуратеца с нескрито подозрение.
— Защо си дошъл, Тсата? Времето не е подходящо за посещение на Сарамир.
— Дойдохме да ви предложим помощта си — отвърна Тсата. — Хиляда ткиуратци, които да се сражават редом с вас срещу Чаросплетниците.
— Виждам — каза благородникът. — А какво ще стане, ако не искаме вашата помощ?
— Пак ще се сражаваме, независимо от желанията ви — отговори татуираният мъж. — Дойдохме да спрем вещерите. Ако можем да го постигнем заедно, така да бъде. Ако не — ще го направим сами.
— Същият е, за когото се представя — съобщи в този момент Сестрата. — Свързах се с Кайку ту Макаима. — Тя се поклони на Тсата, както подобаваше етикетът. — Тя ти изпраща поздрави, почитаеми приятелю. Аленият орден е щастлив, че твоята пътека отново те е довела на нашите брегове.
Внезапната учтивост на жената подразни Зан. Симпатията на Сестрата сякаш лиши враждебното му отношение от остротата му. Посестримите от Аленият орден не се съобразяваха с политическата лоялност; те знаеха, че са безценни и се възползваха от всички предимства, които им предоставяше това. Може и да изглеждаха доста по-приятно на външен вид от Чаросплетниците, ала въобще не бяха толкова различни, колкото си мислеха.
Бащата на Лусия слезе от коня си и подаде поводите на най-близкия войник.
— Мисля, че се държах малко грубо — каза той и се поклони. — Казвам ти отново добре дошъл, Тсата.
— Съжалявам само за това, че не можах да дойда по-рано и не успях да докарам повече хора — рече чужденецът, подминавайки извинението. — Ако имахме кораби, щяхме да бъдем десетократно повече.
— Не знаех, че ткиуратците са мореплаватели — подметна Зан.
Тсата се усмихна вътрешно. Типично за сарамирците — да се боят да зададат директно въпроса, чийто отговор ги вълнува.
— Корабите принадлежат на рода Мумака, както и екипажите.
— Мислех, че са напуснали Сарамир след началото на войната.
— Да, точно така — кимна татуираният мъж. — Отплаваха към Окхамба, но все още искат да помогнат на родината си по някакъв начин. Мишани ту Коли дойде при мен, преди да замина за Окхамба, и ме помоли да предам известието за смъртта на Чиен ос Мумака на майка му. Открих я часове преди да отплават от Ханзеан, малко преди Различните хищници на Чаросплетниците да нахлуят в града. В замяна на известието ми тя ми позволи да се върна заедно с тях в Окхамба. Оттогава насам поддържам връзки с рода Мумака; когато настана време, те сами предложиха помощта си.
— Четири кораба? — попита Зан с нотка на пренебрежение в гласа си.
— Другите им трябват, за да извършват търговските си плавания — отвърна ткиуратецът. — Останалата част от Близкия свят продължава да си живее както преди. Те не могат да видят, че ако Сарамир падне, те ще бъдат следващите. Моите сънародници обаче могат. Аз съм им показал.
Зан се замисли. От една страна, всяка помощ бе добре дошла в тези времена и той не бе толкова глупав, че да отхвърли верен съюзник; от друга, просто не можеше да повярва, че хиляда души — десет хиляди, ако можеше да се довери на Тсата — се бяха отправили съвсем доброволно на пътешествие до друг континент, за да се бият за хора, с които на практика нямаха никакви контакти.
— Нашият светоглед е различен от вашия, баракс Зан — каза Тсата с най-сериозно изражение. Бе отгатнал мислите на събеседника си. — Ние не чакаме безучастно, докато злото стигне до нас. Чаросплетниците застрашават целия Близък свят. Ще направим всичко по силите си, за да ги спрем.
Благородникът тъкмо щеше да му отговори, когато Сестрата го докосна по ръката. Взорът й бе насочен на север — от другата страна на реката. Зан погледна към корабите — изглеждаха някак си призрачно, със замъглени очертания. Той примигна недоумяващо; сякаш внезапно бе станал късоглед.
— Нормално ли е мъглата да се спуска толкова бързо по тези места? — попита Тсата, докато въздухът се сгъстяваше около тях.
Десета глава
Стените на Зила бяха удържали враговете на Империята в продължение на хиляда години. Фейа-корите минаха през тях като деца, разрушаващи пясъчни замъци.
Чудовищата приближиха града под прикритието на мъглата, ала не успяха да заблудят никого. Кайку бе предупредила Сестрите за използваните от фейа-корите способи — мъглата се бе спуснала прекалено бързо, а зловонието бе непоносимо, за да имат естествен произход. Въпреки това новината за настъпването на демоните сякаш само влоши положението — очакването на неизбежната им поява се оказа тежко бреме за бойния дух на бранителите.