Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
Това не се хареса на Кайку. Почти не се беше замисляла за деца — предполагаше, че й липсва майчински инстинкт, — но никак не й харесваше друг да определя избора й. Кайлин почувства това и се опита да обясни по-подробно нещата.
— Сестрите от Аления орден по принцип са дълголетници, Кайку — започна тя. — Малко сме на брой, но сме много сплотени. Навярно сме по-единни от всяка друга организация в Сарамир. Благородниците продължават да плетат политическите си интриги и да играят смъртоносните си игрички. Виж какво се случи с баракс Зан. Аленият орден обаче си остава обединен, и това е защото най-големият ни приоритет сме самите ние.
— Може би защото сме най-големите егоисти от всички — измърмори Кайку.
— Това ми звучи като изказванията на твоя приятел от Окхамба — сряза я предводителката на Аления орден. Топлотата бе изчезнала от гласа й. — Трябва ли да ти напомням, че преди по-малко от десетина години всяка от нас щеше да бъде екзекутирана, ако способностите й станеха известни на обществото? Че повечето от нас изгоряха живи или се самоубиха от срам заради това, което представляват? Това продължава да се случва в територията на Чаросплетниците, Кайку. Децата проявяват силите на своята кана и биват убити заради нея, а ние можем да се доберем само до една съвсем малка част от тях. Ако не беше егоизмът ни, нито ти, нито аз щяхме да бъдем тук сега, а вещерите щяха да са завладели тази земя преди години.
Кайку мълчеше, ала всъщност се чувстваше ужасно ядосана. Не можеше да оспори казаното от високата жена, ала тонът й просто бе вбесяващ. Споменаването на Тсата само влоши допълнително нещата — то й напомни за известията, които бяха получили от Зила. В тях се казваше, че градът е разрушен и че ткиуратците са взели дейно участие в битката, но не и дали приятелят й беше оживял. Под спокойното си наглед лице тя просто кипеше от гняв.
— Ние сме различни — каза Кайлин с по-благ тон и сложи ръка на рамото на Кайку, за да я накара да спре. — Нашият дълг е да се съхраним, а стремежът ни е да направим света място, в което да можем да живеем. Ето защо се бием срещу Чаросплетниците. Когато тази заплаха отмине, когато страната се стабилизира и ние намерим своето място в нея, навярно ще се появят и децата. Докато не настъпи този момент обаче, да си Сестра и майка едновременно ще е доста опасно — въздъхна предводителката на Аления орден и затвори изрисуваните си очи. — Виж колко опасни сме самите ние — само благодарение на Ордена знаем как да се справяме с дарбата, която притежаваме. Ами ако потомството ни притежава по-големи сили от нашите? Ами ако започнат да проявяват способностите си не по време на съзряването си, а още от раждането си? Ако родим дете, което може да заличи цял град, само защото не сме задоволили дребния му каприз? Какво трябва да направим с подобно създание? Да го убием? Ще можем ли да го направим? Какво ще каже майка му по този въпрос?
Кайку избягваше погледа й. Нямаше никакво намерение да отстъпи, въпреки че виждаше правотата на аргументите на събеседничката си. Никой нямаше право да взима решения вместо нея — дори предводителката на Аления орден.
— И бездруго в момента си имаме достатъчно проблеми — рече Кайлин. — И единственият начин да ги решим е като останем сплотени и единни. Не можем да си позволим да подложим на риск всичко, което сме постигнали досега.
— Стига! — отсече Кайку. — Разбрах какво искаш да ми кажеш. Не желая да го обсъждаме повече.
Триумфалното усещане от победата се беше изпарило и в момента младата жена усещаше единствено раздразнение. Тя закрачи напред, без да се интересува дали Кайлин я придружава, или не; предводителката на Аления орден обаче я настигна след няколко крачки.
— Трябва да ти покажа нещо — рече тя.
— Наистина ли?
— Мисля, че си го залужила.
Това заинтригува Кайку. Тя отметна косата от челото си и изгледа Кайлин с интерес.
— Не тук — поклати глава по-възрастната жена. — Ела с мен.
Двете Сестри поеха по една пътечка нагоре по склона, която ги отведе до неголяма постройка, сгушена сред дърветата. По запустелия й вид Кайку предположи, че навремето бе изпълнявала функцията на храм; сухият каменен купел пред входа и четирите запечатаните врати, обозначаващи посоките на компаса, затвърдиха впечатлението й. Младата жена забеляза някакви йероглифи, които бяха изрисувани на толкова древен диалект от Висшия сарамирски, че не й говореха нищо.