Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
Воините вече бяха започнали да подготвят града за евакуация, когато демоните изникнаха внезапно от зловонните изпарения, появявайки се сякаш от нищото на десетки метри от стените. Мъжете закрещяха, когато фейа-корите започнаха да се приближават към тях — стръмният склон северно от града създаваше впечатлението, че уродливите същества изникват от гъстата мъгла като морски чудовища, надигнали се от океанските глъбини. Демоните впиха отвратителните си ръце в горната част на стената и откъртиха с лекота огромни късове от нея, покривайки всичко наоколо със съскаща черна слуз. Тези войници, които не бяха достатъчно бързи, за да се отдръпнат от пътя им, останаха завинаги погребани под развалините и отровната тиня.
Тревожен камбанен звън проряза мъглата; мъжете се опитваха да отдалечат тежките мортири, за да могат да открият огън по чудовищата, ала фейа-корите бяха прекалено близо. Те рушаха, разкъсваха и премазваха с бавни и методични движения, унищожавайки огромна част от стената за броени минути, докато бранителите ги засипваха с куршуми и стрели, пропилявайки напразно амунициите си.
Щом отвориха достатъчно широк проход в стената, демоните на покварата нахълтаха в града, като поваляха всички постройки по пътя си, сякаш бяха направени от хартия и клечки. Различните хищници и Възлите не струваха нищо пред пагубната им мощ.
Тсата се носеше по опустошените улици, откъдето бяха минали фейа-корите. Следваха го дузина ткиуратци, които държаха в готовност своите куки за изкормване, а очите им горяха в трескаво очакване. Мъглата зад тях се огласяше от призрачните стонове на страшилищата, а нейде отпред се чуваха гърмежи, писъци и демоничен рев — свидетелство за битката, която водеха войските на Империята срещу пълчищата Различни зверове в опитите си да ги удържат вън от града. Тсата не се интересуваше нито от демоните, нито от хищниците — целта му беше да достигне района помежду им, където освен димящите си, овъглени дири, фейа-корите бяха оставили след себе си сринати къщи с осакатени или смъртно изплашени мъже, жени и деца.
По негова заповед ткиуратците се разделиха на групи от по двама-трима и се пръснаха в различни посоки. Там, откъдето бяха минали фейа-корите, не бе останало нищо живо — самите павирани улици се бяха превърнали в черни тресавища, — но встрани от пътя на гибелта и разрухата навярно бяха останали хора, на които може да се помогне.
Тсата усещаше противен вкус в устата си — въздухът бе станал отвратителен. Образите на двата демона продължаваха да горят ярко в съзнанието му. По време на продължилото цял месец пътуване през океана мисълта, че се връща в Сарамир, всеки път го изпълваше с въодушевление. Четири години беше събирал хора, убеждавайки ги да се присъединят към каузата му; четири години беше бродил из джунглите, за да говори с мъже и жени, чиито местообиталища бяха разпръснати на стотици километри непроходим терен. И въпреки че бе успял да осигури едва четири кораба, за да ги транспортира дотук, плавателните съдове можеха да направят толкова курсове, колкото бе необходимо, за да докарат цялата му армия в Сарамир.
Ала ето че само за няколкото часа, откакто беше тук, бе разбрал до каква степен се бяха влошили нещата по време на отсъствието му. Сега му се искаше да бе послушал сърцето си, вместо главата си, и да бе пристигнал по-скоро.
Тсата се изкатери по една купчина каменни отломки — прашните вътрешности на поредната изтърбушена сграда — и се завтече към две жени, които тъкмо се мъчеха да повдигнат масивната греда, затиснала проснатия под нея мъж. Татуираният мъж не им даде време да реагират на появата му и да се стреснат при вида му. Той сграбчи гредата и повдигна единия й край, а след моментно колебание жените прибавиха силата си към неговата. Двамата ткиуратци, които го придружаваха, също удариха по едно рамо и гредата бе вдигната във въздуха. Освободеният мъж не беше на себе си от болка — едното му стъпало бе зверски премазано, както си беше в ботуша, — но жените веднага му помогнаха да се изправи на здравия си крак.
— Намерете патерица и го изведете оттук — каза им Тсата. — През южната порта. — Сетне изстреля няколко думи на гърлено звучащия окхамбски и тримата отново се понесоха из града.
Мъглата бе започнала бавно да се разсейва и се превръщаше в призрачна омара, прорязвана от лъчите на зимното слънце. Демоните бяха изоставили прикритието си — вече нямаха нужда от него. Единият от тях бе достигнал цитаделата — най-високата точка в Зила, разположена в центъра на каменния пръстен на града. От зейналия проход в северната стена чак до масивния зид на цитаделата пътищата на чудовищата бяха осеяни с черна слуз и димящи развалини.