Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
При дадения сигнал тя издърпа своята кана, прибирайки я в себе си като пипалца на морска анемония, и отвори очите си. Бе коленичила на ракитова рогозка в средата на облицовано с дървена ламперия помещение. Над главата й висеше хартиен фенер, който хвърляше причудливи сенки в сумрачната стая и озаряваше със сиянието си гравюрите, висящи по стените, и изящните вазички с тъмни цветя. В един от ъглите се виждаше мангал с горящ тамян, който изпълваше помещението с аромат на камови орехи — едновременно горчив, плодов и с лек нюанс на пушек. Отсреща й седеше Кайлин и я гледаше одобрително с червените си ириси. И двете дишаха тежко, а кожата им блестеше от капчици пот. Бяха облечени в одеждите на Аления орден.
— Поздравления, Кайку — усмихна се Кайлин.
Младата жена не можа да скрие радостното вълнение, изписало се на лицето й. За първи път успяваше да доведе схватката с наставничката си до равностоен финал. Беше се изправила срещу най-силната Сестра, живяла някога, с Нейно превъзходителство от Аления орден, и не бе сразена от нея. Чувстваше се невероятно.
Двете жени се изправиха.
— Ела да се поразходим — каза Кайлин.
Кайку се чувстваше малко отпаднала, но не възрази. Те излязоха от сградата, където се помещаваха всички Сестри от Ордена в Арака Джо, и потънаха в обятията на нощния мрак.
Обширният склон бе осеян с множество сгради, чиято архитектура и хаотично разположение напомняше на селището в Лоното — и в това нямаше нищо случайно, понеже повечето от настоящите обитатели на Арака Джо бяха дошли именно от там. След изтеглянето от разлома Ксарана Либера Драмач бяха взели древния град за себе си, понеже никой не го искаше; аристократите и благородните фамилии, които бяха привикнали с лукса и удобствата, се оттеглиха в градове като Мачита и Сараку, и последният се бе превърнал в неофициална столица на Империята по време на войната.
Кайлин и Кайку пристъпваха по утъпканите пътечки, лъкатушещи покрай наколните жилища, чиито веранди бяха украсени с малки каменни олтари, в които горяха свещи. В храстите цвърчаха чикикии, а планинските гризачи писукаха един на друг, докато се стрелкаха насам-натам. Бялата Аурус бе увиснала високо в източния небосвод — набъбнала и застрашителна.
Двете жени вървяха умислени и мълчаливи, с изключение на моментите, когато отвръщаха на поздравите на хората. Сестрите се радваха на изключително уважение в Арака Джо и това се харесваше на Кайку. Постепенно къщите започнаха да оредяват, а горичките — да стават все по-гъсти, а човешката глъчка заглъхна, заменена от успокояващия, приспивен напев на гората.
— Ти премина успешно изпитанието, Кайку — рече Кайлин, нарушавайки ефирната тишина. — Надявам се, че сега разбираш защо проявих такова упорство към теб.
— Беше напълно права — отвърна младата жена. Най-малкото, трябваше да признае това. — Отне ми доста време да го осъзная, ала ти беше права.
Високата й събеседничка се усмихна снизходително.
— Не можеш да си представиш как се чувствах, като знаех каква дарба имаш. Да те гледам как се хвърляш в най-различни опасности, без да подозираш за истинския размах на способностите си. Дано боговете никога не ме дарят с деца, ако ще ми причиняват същите грижи като теб.
Кайку се засмя.
— Вярно е, че инатът ми не е сред най-хубавите ми качества.
Двете повървяха безмълвни известно време.
— А искаш ли да имаш деца? — попита по-младата жена.
— Никоя от нас не може да си позволи това — отвърна сухо Кайлин. — Поне засега.
— Никоя от нас? — намръщи се Кайку. — За Аления орден ли говориш?
Високата жена кимна.
— Не знаем какво може да се случи, ако станем майки. Не се осмелявам дори да мисля за това.
— Някоя от Сестрите не е ли опитала да забременее? Ами ако стане случайно?
— Никоя не е опитвала — гласеше отговорът. — А случайностите се коригират. — Тя видя красноречивото изражение на събеседничката си и побърза да добави: — Те сами си избраха да го сторят. Знаеха, че още не му е времето.