Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
Тсата се надяваше, че корабите са успели да отплават. Веднага щом пристигнаха, ткиуратците опаковаха общите си принадлежности и заплуваха към брега. Неколцина мъже обаче останаха на гемиите — те щяха да се върнат в Окхамба и да разкажат на сънародниците си какво бяха видели днес. Щяха да им разкажат на какво са способни Чаросплетниците.
За ткиуратците, които се намираха в Сарамир, защитата на техния паш бе върховен приоритет. Жителите на Окхамба не разсъждаваха като сарамирците — те не познаваха частната собственост и обществото им бе еволюирало на равнище група, което означаваше, че смятат общността за по-значима от отделния човек. Индивидуалността им бе винаги на второ място след техния „паш“ — или „групата“ в най-свободен превод. С този термин обозначаваха всички онези, с които бяха свързани през даден период от време; посреством многопластовата концепция за паш окхамбските жители — включително и ткиуратците — преценяваха значимостта на всяка конкретна ситуация и определяха кой от взаимно припокриващите се приоритети е най-важен на това място и време. Смисълът на думата варираше в зависимост от контекста и тя се използваше също така за раса, семейство, приятели, присъстващи, обекти на разговора и любими, както и в дузина други комбинации с най-различни значения. В настоящия момент например техният паш включваше хората от Зила, ето защо татуираните мъже се насочиха към града, без да се замислят — те бяха изпълнени с готовност да помогнат в евакуацията и да спасят живота на колкото се може повече хора, без да се притесняват от опасностите, които застрашаваха собственото им съществуване.
Вик за помощ ги накара да свърнат към едно малко площадче, където цяла редица постройки се бяха продънили навътре, а фасадите им сякаш бяха изтръгнати с някаква нечовешка сила, в резултат на което помещенията зееха като празни пчелни килийки. От приземния етаж, там, където навремето бе имало обущарско дюкянче, се кълбеше черен дим, а някакъв стар мъж с брада се опитваше трескаво да разчисти камъните. Щом зърна Тсата и спътниците му, той веднага им извика:
— Насам! Има затрупан човек!
Ткиуратците тутакси откликнаха на зова му и започнаха да преместват тежките, ръбести камъни. Нейде изотдолу се чуваше френетично тропане.
Инстинктите за самосъхранение на Тсата не отслабиха нито за миг бдителността си, докато той и сънародниците му се бъхтеха над каменните отломки. Изострени до съвършенство от живота в джунглата, сетивата му бяха в състояние да определят къде се намират фейа-корите само по протяжните вопли, които издаваха; засега бяха твърде далеч, за да представляват някаква заплаха. Звуците от битката, която бушуваше в северната част на града, му казваха, че силите на Империята все още удържаха атаките на вещерските пълчища. Независимо от това обаче в Зила имаше Различни хищници — зверовете бяха успели да нахлуят в града през разрушения участък от стената, преди бранителите да успеят да го завардят. Тсата бе видял няколко трупа, чиито рани недвусмислено свидетелстваха за естеството на смъртта им.
Тъкмо разчистиха крайчето на някаква врата, водеща под земята — точно от там се процеждаше димът, — когато някакво движение на площадчето привлече вниманието му.
Преди още двата гаурега да са ги забелязали, тримата ткиуратци вече се бяха изправили и държаха в готовност куките си за изкормване. Те напуснаха прикритието на сградите и излязоха на площада, за да отвлекат вниманието на хищниците от беззащитния старец. Щом зърнаха тримата татуирани мъже, рунтавите гиганти заръмжаха гърлено и разлюляха заплашително глави, след което започнаха бавно да настъпват към плячката си.
Тсата и двамината му другари мигом се разпръснаха, без да отделят очи от Различните твари. Съзнателното им мислене бе изместено от светкавичните реакции на ловеца. Гаурегите изщракаха с масивните си челюсти, наблюдавайки предпазливо хората. Муцуните им бяха оплискани с кръв.
В този момент човекът, намиращ се под вратата, затропа още по-силно. Поразчистените отломки вече не заглушаваха до такава степен звука, ето защо страховитите хищници веднага обърнаха глави към стареца, който се спотайваше зад камъните. Мъжът пребледня от ужас.
Тримата ткиуратци избраха точно този миг, за да прекосят разстоянието, делящо ги от двата гаурега. Кожените им обувки бяха толкова меки, а стъпката им — толкова лека, че гаурегите изобщо не ги чуха да се приближават; обърнаха се в последния момент, за да реагират на атаката.