Светлина в мрака
- Автор: Додд Кристина
- Серия: my first #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светлина в мрака». Краткое содержание книги:
Тя сръчно издърпа ризата му и я свали. С чевръсти пръсти погали крайчетата на русите косми на гърдите му. Контрастът между топлината на слънцето и хладината, причинена от милувките й, импулсивно възпламени страстта му.
Разположила крак върху него, тя се плъзна надолу по тялото му. Ръцете му несъзнателно се протегнаха да я хванат, но тя ги отблъсна.
— Позволи ми да те обслужа. Ти си моят господар. Позволи ми да ти доставя удоволствие. — Думите бяха скромни, но не и тонът.
Тя развърза панталоните му и ги смъкна.
— Никога не съм изследвала краката ти — засмя се тя гърлено. — Толкова много мускули! Чувствам всеки един от тях. — Сора проследи с ръка един мускул и започна уверено да го масажира. — Толкова си напрегнат.
Той се усмихна, съзнаващ, че напрежението му ще изчезне при една от нейните процедури.
Тя развърза въжето около кръста му и повдигна бедрата му, за да свали бельото. Изведнъж той се смути.
Изложен на открито?
Никога! Уилям се пресегна да се обуе, но ръката й леко го докосна. Промъквайки се по чувствителната му кожа от вътрешната страна на бедрото, тя започна да го гали, доволна от доказателството за неговата възбуда.
Леките нежни докосвания повишиха възбудата и сломиха объркването му. Изложен на открито?
По дяволите, той помогна на Сора по всички възможни начини. Даже свали обувките от краката си, за да ускори нейните действия. Учудваше се на илюзията, че може да се владее.
Тъмната й като нощ коса се уплете в златистите къдрици на слабините му и той се възхити на еротичния ефект с болезнено безпокойство. Уилям се питаше още колко ще може да издържи. Още колко мъчение ще може да понесе? Той я сграбчи в ръцете си и я издърпа до лицето си.
— Събличай се — заповяда й той. — Бързо.
Тя се изправи, протягайки ръце за връзката на дрехата си.
— Бързо, по-бързо — отново я подкани той, докато наблюдаваше как тялото й бавно се показваше от сукмана.
После тя прехвърли крак над него и го възседна. Лицето й беше обърнато към слънцето; брадата й, издадена напред, хвърляше сянка върху гърдите й. Дългите й крака лъщяха, облени от светлина.
Той се приготви да я свали от себе си, да застане върху нея, но тя отново го изненада. Защо, той не знаеше. Всичко, което вършеше Сора от Роджет, го изненадваше, но тази нейна идея да седи върху него! Сигурно тя не очакваше да…
Тя очакваше.
— Откъде научи това? — попита той.
Трябваше й един миг, за да разбере въпроса.
— Какво?
— Как да доставяш удоволствие на един мъж. — Той леко я погали по най-чувствителното място и плавно проникна с пръста си в нея. Тя се изправи и замря от удоволствие. — Кажи ми, Сора — попита отново той.
— Какво? О, наистина ли ти доставям удоволствие? — Зъбите й проблеснаха в кратка усмивка и се скриха, когато той отново я погали. — Просто си мисля за онова, което би доставило удоволствие на мен, и го правя на теб.
Той поднови бавното движение на пръста си с хедонистична наслада.
— Не. Уилям, не. — Клепките й скриха виолетовите й очи, придавайки й израз на чувствена радост. Устните й се разтвориха и разкриха блясъка на белите й зъби, които го примамваха неудържимо. Зърната на гърдите й трепнаха, когато една неочаквана тръпка на удовлетвореност, откъснала се от сърцето й, пропълзя по гърба й. Очите й изненадващо се отвориха. С най-голяма сериозност тя повтори: — Не! — и го спря с ръка, поставена върху неговата. Отблъсна пръстите и потърси доказателството за неговата възбуда.
Постепенно завладян от нейното тяло, той се спря, очарован от насладата на момента. Първото й оттласкване нагоре беше толкова неочаквано, колкото и естествено, но при нейната неопитност тя се отдалечи прекалено много. Той хвана бедрата й и я задържа, докато тя отново се намести. После й помогна да наложи един по-бавен ритъм, в хармония с утринното спокойствие.
Той бе втренчил поглед в облаците над главата му, които изглеждаха толкова близко, сякаш щяха да се закачат във върховете на дърветата, и все пак толкова далече, сякаш бяха струпани върху крепостните кули. На фона на синьото небе лицето на Сора беше най-прекрасното нещо, което някога бе виждал: нежно и възбуждащо, отзивчиво и чувствено.
Той леко погали прекрасните й гърди и се усмихна, готов да я удовлетвори във всеки един момент. Внезапно тя се приведе над него, откри зърната на гърдите му и лакомо ги засмука.
Смущение, като безумно полово желание, се запромъква към мозъка му. Той започна да се поклаща в такт с нея с нова изненадваща и озадачаваща настойчивост. Изведнъж бавният и приятен ритъм се превърна в надпревара за достигане на завършек. Те се бореха за превъзходство; надпреварваха се за задоволяване, изпъваха се и се движеха в див първичен танц.